За „Пловдив 2019”: За да има ефект от ЕСК през следващите години, е нужно по-активно отношение на градската управа

  • от Мария Луцова
  • 16:30, 21.01.2020

Европейска столица на културата – Пловдив 2019 вече е в историята. След официалния край продължаваме да питаме пловдивчани - артистите, обществениците, журналистите в града под тепетата, как те видяха отминалата година. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде:

Петър Краевски, писател и автор на предаването „Алтер его” 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Очаквания ми бяха по-различни, но може ли да се угоди на всекиго поотделно? Лично аз си представях програма – поток със силно изявени писатели, художници и музиканти от Стария континент, заедно с достойно участие на изкушените от изкуството в Пловдив. Казвам това с уговорката, че не ми е било възможно да посещавам всички събития и вероятно съм пропуснал неща, които биха ми допаднали. Като цяло, липсваше ми усещането за непрестанен празник, който да отеква и извън камерните зали. Няма да забравя как ме посрещна Виена преди години. Целият център бе озвучен от симфонична музика! Почувствах се като герой във филм, като участник в културно реалити шоу. Празникът беше в града… Това не е критика за нашата културна столица, а споделена субективна нагласа. А тя, за добро или лошо, е сатирична. В тази връзка се сещам за една моя хумореска: „За къде препуска конникът без глава? Бърза да оглави нещо в културата!” – нелепа смешка, която ми хрумна кой знае защо… Като оставим иронията настрана, предполагам, че оценката за ЕСК ще е положителна, дори поради самия факт, че бяхме отбелязани на картата на културните столици в Европа. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Впечатли ме проектът „Изкуство на свободата”, който сполучливо представи графити върху отломъци от Берлинската стена в центъра на Пловдив. Да видиш авангардно изкуство върху парчета история беше чудесен пример за това как графитът може надмогне елементарното драскане по стените и да се впише естетически в градска среда. Събитие беше спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив. Любопитно ми беше да видя и нестандартния прочит на „Орфей и Евредика”, представен на „Опера оупън”. Допада ми и идеята на литературните пътешествия в Пловдив, за които ми говори доц. Владимир Янев – не съм участвал в тях, но замисълът е чудесен. 

- Къде се провалихме? 

- Откриването на ЕКС беше „много пара в свирката”. Не знам какви пари са отишли за този спектакъл, не ми е и работа, но да издигнеш бутафорна кула върху централен булевард и то при положение, че си в Града на седемте тепетата, ми се стори неадекватно. За участниците в концерта – адмирации. За медийното отразяване – също. Проблемът дойде от разминаването между форма и съдържание. Хората на площада трудно можеха да различават изпълнителите върху вавилонското съоръжение. На практика една камерна форма се опита се вмести в обема на огромно открито пространство. Дори при чудесната работа на БНТ, ние като зрители, наблюдавахме вариант на Новогодишен концерт. А можеше да се обособят снимачни пространства пред знакови места на Пловдив – сами по себе си камерни и подходящо осветени, които да са в постоянен диалог чрез теле-мостове, координирани от централна сцена на Античния театър или някъде другаде. Да бъдат оживени тепетата. Да се поставят правилните акценти, които биха представили истинското очарование на Пловдив пред света… Така мисля аз. Може и да не съм прав, знам ли? Лично мнение. След това програмата тръгна и не знам да са се случили грандиозни провали. По-скоро ще си спомням за ЕСК с доброто чувство на страничен наблюдател като много от пловдивските творци, междувпрочем. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Вече има. Ще дам само два примера – обновената изложбена зала на ул. „Гладстон” и новото пространство за изкуство на мястото на „Детмаг”, на Главната. Културните връзки, създадени по време на ЕКС, тепърва ще работят за града ни. Това, за което апелирам, е управата на Пловдив да инвестира много повече от 0.6% за култура. Ние сме създатели на контекст. Ние генерираме невидимо силово поле, което ни обединява. Ако това не се разбере от силните на деня, сме обречени на бавен, но сигурен разпад. По щастливо стечение на обстоятелствата водя авторско предаване в Радио Пловдив – „Алтер его”, а там съвсем наскоро ми гостува Ваньо Вълчев от Бургас, който представи сборника „Разкази за морето” от т.нар. „местни” автори. Изключително впечатление ми направи фактът, че Община Бургас е научила за тяхното желание и веднага ги е подкрепила финансово –  тя е поръчала и 1000 бройки само за себе си! Както каза в интервюто г-н Вълчев, цитирам го по памет: „Някои хора осъзнаха, че да подариш книга е престижно…” В този смисъл, за да има ефект от ЕСК през следващите години, освен личните усилия на пловдивчаните с творчески потенциал, е нужно по-активно отношение на градската управа, а и на всички нас. Да се запитаме: Прочетохме ли поне една българска книга през 2019-а година? Посетихме ли поне една изложба? Бяхме ли изобщо на театър? Или на концерт?... Когато положителните отговори добият критична маса, ефектът ще бъде налице. Вярвам в това.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За „Пловдив 2019”: Промяната чрез култура вече се случи, просто трябва да си подредим приоритетитеНе ми се иска нашата ЕСК да прилича на конкурса “Евровизия” – бляскава церемония, страхотна организация, рейтингово събитие...., но песните от него не стават нито хитове, казва Милена Чакандракова

За “Пловдив 2019“: Не успяхме да извлечем от това домакинство дори и половината от ползите и смисъла, в които инвестирахме ентусиазма и надеждите сиБи било чудесно ако новият УС на фондацията и новата управа на града седнат и направят един задълбочен и честен анализ на инициативата, казва Манол Пейков

За “Пловдив 2019“: Динамична година, изпълнена с културни и халтурни събитияГолемите неща, които трябваше да се случат всъщност не се случиха! А можеше, ако не играехме на дребно, казва фотографът Антония Маринова-Крейзи

Пламен Панов: ЕСК не се изчерпва само със събития! В Пловдив имаше от всичкоТрябва да подобрим комуникацията с обществеността и културния сектор, убеден е зам.-кметът

Амелия Гешева: ЕСК не беше просто фойерверк и Пловдив никога вече няма да е същиятПроцесите на културата отдавна са излезли от състоянието на летаргия, казва заместник-министърът на културата

Боил Банов: Стана страшно раздвижване в културните пластове на Пловдив и на цялата държаваАз съм сигурен, че складовете ще станат може би най-прекрасната културна зона в цялата държава, категоричен е министърът на културата

За “Пловдив 2019“: Голямата ни победа бе вълнуващата колаборация между Opera Open и Plovdiv Jazz Fest за два много силни и стилни концертаЕдно от най-големите ни препятствия като организатори на събитие част от официалната програма на Пловдив-Европейска столица на културата произхождаше от прекалено усложнените административни изисквания към нас в качеството ни на публично- частна ини

За „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоЗа „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоВъпреки недостатъчната реклама, Пловдив привлече много гости, които дойдоха специално за събитията, казва художникът Атанас Хранов

За Пловдив 2019: Предпочитам да приема, че даде доста възможности да се говори повече за изкуствоЛично моите високи преживявания са няколкодневната наситена програма на Plovdiv Jazz fest, спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив, Националните есенни изложби, фестивалите Opera Open и One Dance Week, както и Международните фотографски сре

За “Пловдив 2019“: Пловдив бе по-успешната столица на културата от ЕсенТази година много мои познати от Германия посетиха Пловдив само защото бяха научили, че градът е ЕСК, а това, което видяха и преживяха тук, надмина очакванията им, казва фотографът Александър Богдан Томпсън

За „Пловдив 2019”: Превръщането ни в европейски център на изкуството не е задача на една прояваГрадът ни е променен, дали в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. Инициативата надмина моите очаквания, казва художникът Йоханес Артинян

За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова