Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Александър Богдан Томпсън, оперен певец, фотограф, снимал някои от най-знаковите събития на „Пловдив 2019”, както и проекти на Националната опера и Държавна опера-Пловдив 

-Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Аз дойдох в Пловдив по време на подготовката на града за Европейска столица на културата без очаквания и предварителни нагласи, лишен от предразсъдъци. Това, което формира мнението ми, са личните преживявания, както и сравнението с родния ми град Есен, Германия, който бе Европейска столица на културата през 2010 г. За немците тази инициатива остана встрани от живота им, не беше така коментирана, нямаше толкова много събития, не остана наследство като квартал на творчески индустрии, СКЛАД, галерии и т.н.. За моите родители - дългогодишен певец и балерина в операта в Есен, и бившите ми колеги от тази институция това остана една инициатива, която бе встрани от тях, не се промени репертоарът, не работиха със световни имена. А в Пловдив това беше налице за всички културни институти. Заснех репетициите и спектаклите от програмата на Opera Open, както и „Одисей“ на Драматичния театър, и с очите си видях, че нямаше човек, работещ там, който да не се е докоснал лично до създаването на проекта – от директора до чистачката, всички бяха включени в процеса и имаха съзнанието, че се прави нещо голямо, нещо, което представя града пред Европа. И наистина се създадоха продукции на високо европейско ниво.

Европейска столица на културата за мен бе възможност за лично запознанство с велики и признати световни имена като режисьора Стефано Пода, джаз певицата Лиз Райт, Хосе Кура, Шилер, солистите – балетисти от Болшой театър и много други хора, които бяха тук благодарение на проекта.

През тази година ежедневно си припомнях и усещах духа на столица на културата - хората живееха с идеята, а не само наблюдаваха случващото се – вълнуваха се, коментираха, по-някога се ядосваха, но винаги  говореха с емоция.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

- На първо място появата на дъщеря ми, която беше част от откриването на Европейска столица на културата още преди раждането си - в корема на майка си, водещата на церемонията на Кулата (б.р. смее се).  И точно това събитие е, което винаги първо ще идва в съзнанието ми при спомена за Европейска столица на културата. Грандиозно и в същото време интимно с хилядите хора, които формираха един общ жив организъм в студа и ледения вятър. Покатерих се на най-високата точка на кулата, заснех от там публиката и долових емоцията и енергията й. Никога не съм изпитвал такова вълнение –усетих силата на българската музика и традиции с кукерите, песента на Валя Балканска, изпълнението на Теодосий Спасов и се почувствах българин повече от всякога. Тогава разбрах, че това няма да е просто титла, а преживяване…

- Къде се провалихме?

- По такъв начин зададен въпросът очаква критики и негативни оценки, но аз нямам такива. Ще се върна отново в Есен 2010, за да сравня резултатите с Пловдив 2019. Основната разликата между двете Европейски столици на културата е, че за Есен не би могъл да прочетеш 3 критични статии за инициативата, а за Пловдив не можеш да откриеш 3 позитивни. А аз бях и на двете места и наистина мисля, че Пловдив бе по-успешната столица на културата, още повече отнесено към мащаба на Германия и този на България.

Може би е народопсихология да потърсим първо кусурите, но фактите и мнението на хората извън страната показват успеха на събитието. Тази година много мои познати от Германия посетиха Пловдив само защото бяха научили,  че градът е ЕСК от местните медии, заинтригувани от историята и културата на най-стария жив град в Европа. А това, което видяха и преживяха тук, надмина очакванията им.

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години?

- Надявам се и ми се иска това да е така. Най-вече да продължи тенденцията градът да има добра реклама извън рамките на страната. Надявам се едно от наследствата на проекта да е повишеното самочувствие на пловдивчани като европейци, сами поемащи ролята на посланици на града…

Аз вече съм един от тях - в Пловдив намерих своя дом, енергията на града и хората в него винаги ще ми дават усещането, че съм в културна европейска столица.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За „Пловдив 2019”: Превръщането ни в европейски център на изкуството не е задача на една прояваГрадът ни е променен, дали в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. Инициативата надмина моите очаквания, казва художникът Йоханес Артинян

За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова