Античният театър в Пловдив рядко е виждал подобна гледка. Във вторник вечерта хилядите зрители, изпълнили древната сцена, не бяха просто публика на концерт. Те се превърнаха в активни участници в един мащабен пърформанс, режисиран от Иво Димчев – артист, който отдавна отказва да се побере в рамките на традиционното музикално шоу.

Още от първите минути стана ясно, че вечерта няма да бъде обикновен концерт. Певецът, хореограф, визуален артист и пърформър непрекъснато търсеше контакт с хората пред сцената, превръщайки ги в част от спектакъла. Още в началото помоли някой да му даде ръчен часовник, защото е забравил неговия в хотела, а не можел да пее без часовник. След това заяви, че ще редува балади и мръсни песни, за да има баланс. Златни помпони полетяха из амфитеатъра, зрителите пееха заедно с него, изпълняваха зададени от него „упражнения“, а границата между сцена и публика постепенно изчезна. Димчев посъветва публиката да не се притеснява, тъй като римският театър е виждал далеч по- страшни неща. 

Димчев не изневери на репутацията си на провокатор. През цялата вечер той предизвикваше аудиторията с характерното си чувство за хумор, двусмислени закачки и песни, които балансират между абсурда, иронията и откровената провокация. Вместо смущение обаче, реакцията беше една – смях, аплодисменти и пълно отдаване на случващото се.

Любопитно беше и друго – въпреки очакванията, сред публиката не преобладаваха младите хора. По-голямата част от зрителите бяха на средна възраст, а жените видимо доминираха в амфитеатъра. И може би именно това обясняваше атмосферата на вечерта – усещането за публика, дошла без предразсъдъци и готова да се забавлява.

На сцената Иво Димчев беше заедно със своя бенд, а музиката се преплиташе с визуални ефекти, танц и импровизация. Успя да смени няколко пъти прическата си, като всеки път се консултираше с публиката дали му отива. Всеки следващ момент изглеждаше непредвидим, което държеше вниманието на зрителите повече от два часа.

„Има ли рецепта за успешно шоу?“ – шегуваха се част от присъстващите, припомняйки популярната „рецепта за баница“ на Димчев. Ако има такава рецепта, вероятно основната ѝ съставка е именно това, което се случи на Античния театър – непрекъснатото взаимодействие с публиката. Хората обичат да бъдат част от спектакъла, а не само негови наблюдатели. А в края на шоуто 80 зрители се превърнаха в артисти, след като Димчев ги покани на сцената и им даде ленти, с които да танцуват. 

И точно затова концертът на Иво Димчев трудно може да бъде описан само като музикално събитие. Той беше празник на ексцентричността, свободата и способността на един артист да накара няколко хиляди души едновременно да пеят, танцуват и да забравят за условностите поне за една вечер.