За “Пловдив 2019“: Голямата ни победа бе вълнуващата колаборация между Opera Open и Plovdiv Jazz Fest за два много силни и стилни концерта

  • от Мария Луцова
  • 14:59, 12.01.2020

Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени часове до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Мирослава Кацарова, джаз певица и организатор на Plovdiv Jazz Fest

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Това безспорно е най-мащабната културна инициатива, правена някога в България. Самият факт, че в града ни има толкова събития и плакати, които дразнят погледа, вече променя градската среда, мисленето и потребностите на хората тук. Пловдив стана видим и за Европа, и за света. Създадоха се колаборации и мрежи от отношения между градове, артисти и институции, което със сигурност ще рефлектира в бъдещите културни развития. 

Лично аз имах малко по-различна визия, свързана основно със съдържанието на някои събития. Бях малко разочарована да видя такива, които бяха по-скоро развлекателни, създадени с цел социални контакти, както и събития, които имаха откровен статут на шоу бизнес, което не е съвсем негативно, може би. 

Разбира се, аз бих могла да говоря основно от моята оптика като организатор на фестивал. Когато основахме и започнахме да организираме Plovdiv Jazz Fest преди пет години, имахме надежди да го разширим и разгърнем до фестивална платформа, която има и други времеви и пространствени измерения. Разбира се, тези надежди не са изгубени, но се надяваме на по-голяма подкрепа и разбиране, така че фестивалът да излезе от рамките на единствената адекватна като формат зала за концерти и да се впише още по-естествено в градската среда и откритите й пространства. Едно от най-големите ни препятствия  като организатори на събитие част от официалната програма на Пловдив-Европейска столица на културата произхождаше от прекалено усложнените административни изисквания към нас в качеството ни на публично- частна инициатива. Нещо което за в бъдеще бих искала да бъде преосмислено. Със сигурност разходването на обществени средства е отговорен процес, но и осигуряването на частни инвестиции за културни събития като Plovdiv Jazz Fest е трудна и безкомпромисна борба. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Без да претендирам за обективност, което би било абсурдно, имам мои лични културни фаворити сред изминалата година.Сред тях са оперни спектакли от програмата на фестивала Опера Оупън, театрални постановки като Одисей и Медея, изложбата с видео инсталация на Бил Виола, гостуването на Шарон Еял в рамките на танцовия фестивал One Dance Week  и, разбира се, петото издание на Plovdiv Jazz Fest с гости като  Джон Скофийлд, Мария Жоао, Джон Клиъри, Марио Лажиня, Кърт Розенуинкъл, Линда Мей Хан О, Пепи Славов квартет, Антоний Дончев квинтет и други. 

Голямата ни победа в годината на титлата бе вълнуващата колаборация между Opera Open и Plovdiv Jazz Fest за два много силни и стилни концерта на артисти от джаз средите, реализирани в симфонична среда с Оркестъра на Опера Пловдив. Става дума за изключително успешните концерти на Лиз Райт на Античен театър и този на Стейси Кент в края на изминалата 2019 година. Поучителна и вдъхновяваща заедност и за нас, и за нашите колеги. 

- Къде се провалихме? 

-Може би не бяхме достатъчно зрели за толкова грандиозна инициатива, затова и грешките са някак закономерни. Но все от някъде трябва да се започне. За мен това е крачка напред. Убедена съм, че предстои дефицитите и грешките да бъдат анализирани и преработвани. 

От друга страна, не бяхме подготвени като градски условия за толкова мащабно събитие.  Един от най-големите недостатъци, които и до сега не виждам как ще се промени скоро, е липсата на адекватна зала за концерти. И това го казвам в качеството си на организатор на Plovdiv Jazz Fest.

- Ще има ли ефект от събитието през следващите години? 

- Надявам се, че ще има условия за това. Все пак, не би трябвало да забравяме, че светът се променя и как се случва това, зависи и от нас до немалка степен.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоЗа „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоВъпреки недостатъчната реклама, Пловдив привлече много гости, които дойдоха специално за събитията, казва художникът Атанас Хранов

За Пловдив 2019: Предпочитам да приема, че даде доста възможности да се говори повече за изкуствоЛично моите високи преживявания са няколкодневната наситена програма на Plovdiv Jazz fest, спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив, Националните есенни изложби, фестивалите Opera Open и One Dance Week, както и Международните фотографски сре

За “Пловдив 2019“: Пловдив бе по-успешната столица на културата от ЕсенТази година много мои познати от Германия посетиха Пловдив само защото бяха научили, че градът е ЕСК, а това, което видяха и преживяха тук, надмина очакванията им, казва фотографът Александър Богдан Томпсън

За „Пловдив 2019”: Превръщането ни в европейски център на изкуството не е задача на една прояваГрадът ни е променен, дали в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. Инициативата надмина моите очаквания, казва художникът Йоханес Артинян

За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова