Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Емил Миразчиев, художник и куратор, инициатор на кандидатурата за Европейска столица на културата, художествен директор (2013-2014) на фондация „Пловдив 2019” и пряко отговорен за художествената програма на апликационната книга 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Очакванията ми за Европейска столица на културата бяха големи, имайки предвид опита от 1999-а, когато Пловдив беше домакин на събитието Европейски месец на културата. Очаквах да видя една много по-интензивна и наситена със смислености година, която да даде на града и гражданите малко повече от един обикновен фестивал, в какъвто де факто се и превърна Европейска столица на културата. Това беше и най-голямото ми опасение. Много енергия и любов положихме в подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата и това наистина си пролича и в самата апликация, която беше високо оценена от експертното жури. За съжаление след спечелването, въпреки предупреждението и на немските ни консултанти, политиците обсебиха и в голяма степен провалиха проекта. Това което се афишираше на предварителни срещи и дебати, че Пловдив няма да бъде един обикновен фестивален град, а ще допринесе много повече за развитието на културата и културните политики в града, ще надгради и ще намери една по-устойчива преспектива, не се случи. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?  

- Събитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и безспорно моят фаворит, който си го бях нарочил още в началото на инициативата през 2010 г., най-големият видео художник в света Бил Виола. Той е един от пионерите, които в световен контекст промениха визията в изпълнението на класическа музика и опера и внесоха съвременност и изключителна творческа мощ. Радостно е, че забелязвам подобни тенденции и в нашата опера, което е похвално. Чрез филма "Инфинити" пловдивската публика успя да се запознае и с творчеството на едно от най-яките имена на съвременната художествена сцена, известна като най-скъпата и влиятелна съвременна художничка - Яой Кусама. Не мога да не спомена инсталацията "На родените днес" на световноизвестния италианския художник Алберто Гарути, която се превърна в едно от знаковите събития на Европейска столица на културата, придобила изключителна известност, превърнала се в любима на пловдивчани и гости на града. Надявам се тази инсталация да остане за вечни времена в града ни. Друга интересна изложба е колекцията на Ифа, която имаше ретроспективен характер, запознаваща пловдивчани с важни творци и моменти от развитието на немското изкуството. 

 - Къде се провалихме? 

- За провалите не искам да говоря. Тепърва ще анализираме всичко, което се случи през годината. Има много неща, от които можем да си извадим поука. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години?  

- Ефектът от Европейска столица на културата по принцип къде по-малко, къде повече, безспорно съществува. Най-малкото - поне доста хора от Европа и света имаха възможността да се докоснат до невероятната атмосфера на нашия град, а той - с или без Столица на културата, безспорно я носи. Ефектът от събитието го има в развитието на съответните културни институции и хората, занимаващи се активно с културни практики. За съжаление не можа да се изгради един по-устойчив модел на развитие и съответно културна стратегия. Чух много странно изказване на Светлана Куюмджиева (б.р. артистичен директор на фондация „Пловдив 2019”), която казва, че ще продължат, но да видят с какъв бюджет ще ги подкрепи общината. Бих желал да чуя: „Да, ще продължим, натрупахме огромен опит и капацитет и можем да се самоиздържаме и да привличаме и допълнителен ресурс за културни проекти”. А не да разпределяме и харчим готови пари на данъкоплатеца. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова