Европейска столица на културата – Пловдив 2019 вече е в историята. След официалния край продължаваме да питаме пловдивчани - артистите, обществениците, журналистите в града под тепетата, как те видяха отминалата година. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде:

Петър Краевски, писател и автор на предаването „Алтер его” 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Очаквания ми бяха по-различни, но може ли да се угоди на всекиго поотделно? Лично аз си представях програма – поток със силно изявени писатели, художници и музиканти от Стария континент, заедно с достойно участие на изкушените от изкуството в Пловдив. Казвам това с уговорката, че не ми е било възможно да посещавам всички събития и вероятно съм пропуснал неща, които биха ми допаднали. Като цяло, липсваше ми усещането за непрестанен празник, който да отеква и извън камерните зали. Няма да забравя как ме посрещна Виена преди години. Целият център бе озвучен от симфонична музика! Почувствах се като герой във филм, като участник в културно реалити шоу. Празникът беше в града… Това не е критика за нашата културна столица, а споделена субективна нагласа. А тя, за добро или лошо, е сатирична. В тази връзка се сещам за една моя хумореска: „За къде препуска конникът без глава? Бърза да оглави нещо в културата!” – нелепа смешка, която ми хрумна кой знае защо… Като оставим иронията настрана, предполагам, че оценката за ЕСК ще е положителна, дори поради самия факт, че бяхме отбелязани на картата на културните столици в Европа. 

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Впечатли ме проектът „Изкуство на свободата”, който сполучливо представи графити върху отломъци от Берлинската стена в центъра на Пловдив. Да видиш авангардно изкуство върху парчета история беше чудесен пример за това как графитът може надмогне елементарното драскане по стените и да се впише естетически в градска среда. Събитие беше спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив. Любопитно ми беше да видя и нестандартния прочит на „Орфей и Евредика”, представен на „Опера оупън”. Допада ми и идеята на литературните пътешествия в Пловдив, за които ми говори доц. Владимир Янев – не съм участвал в тях, но замисълът е чудесен. 

- Къде се провалихме? 

- Откриването на ЕКС беше „много пара в свирката”. Не знам какви пари са отишли за този спектакъл, не ми е и работа, но да издигнеш бутафорна кула върху централен булевард и то при положение, че си в Града на седемте тепетата, ми се стори неадекватно. За участниците в концерта – адмирации. За медийното отразяване – също. Проблемът дойде от разминаването между форма и съдържание. Хората на площада трудно можеха да различават изпълнителите върху вавилонското съоръжение. На практика една камерна форма се опита се вмести в обема на огромно открито пространство. Дори при чудесната работа на БНТ, ние като зрители, наблюдавахме вариант на Новогодишен концерт. А можеше да се обособят снимачни пространства пред знакови места на Пловдив – сами по себе си камерни и подходящо осветени, които да са в постоянен диалог чрез теле-мостове, координирани от централна сцена на Античния театър или някъде другаде. Да бъдат оживени тепетата. Да се поставят правилните акценти, които биха представили истинското очарование на Пловдив пред света… Така мисля аз. Може и да не съм прав, знам ли? Лично мнение. След това програмата тръгна и не знам да са се случили грандиозни провали. По-скоро ще си спомням за ЕСК с доброто чувство на страничен наблюдател като много от пловдивските творци, междувпрочем. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Вече има. Ще дам само два примера – обновената изложбена зала на ул. „Гладстон” и новото пространство за изкуство на мястото на „Детмаг”, на Главната. Културните връзки, създадени по време на ЕКС, тепърва ще работят за града ни. Това, за което апелирам, е управата на Пловдив да инвестира много повече от 0.6% за култура. Ние сме създатели на контекст. Ние генерираме невидимо силово поле, което ни обединява. Ако това не се разбере от силните на деня, сме обречени на бавен, но сигурен разпад. По щастливо стечение на обстоятелствата водя авторско предаване в Радио Пловдив – „Алтер его”, а там съвсем наскоро ми гостува Ваньо Вълчев от Бургас, който представи сборника „Разкази за морето” от т.нар. „местни” автори. Изключително впечатление ми направи фактът, че Община Бургас е научила за тяхното желание и веднага ги е подкрепила финансово –  тя е поръчала и 1000 бройки само за себе си! Както каза в интервюто г-н Вълчев, цитирам го по памет: „Някои хора осъзнаха, че да подариш книга е престижно…” В този смисъл, за да има ефект от ЕСК през следващите години, освен личните усилия на пловдивчаните с творчески потенциал, е нужно по-активно отношение на градската управа, а и на всички нас. Да се запитаме: Прочетохме ли поне една българска книга през 2019-а година? Посетихме ли поне една изложба? Бяхме ли изобщо на театър? Или на концерт?... Когато положителните отговори добият критична маса, ефектът ще бъде налице. Вярвам в това.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За „Пловдив 2019”: Промяната чрез култура вече се случи, просто трябва да си подредим приоритетитеНе ми се иска нашата ЕСК да прилича на конкурса “Евровизия” – бляскава церемония, страхотна организация, рейтингово събитие...., но песните от него не стават нито хитове, казва Милена Чакандракова

За “Пловдив 2019“: Не успяхме да извлечем от това домакинство дори и половината от ползите и смисъла, в които инвестирахме ентусиазма и надеждите сиБи било чудесно ако новият УС на фондацията и новата управа на града седнат и направят един задълбочен и честен анализ на инициативата, казва Манол Пейков

За “Пловдив 2019“: Динамична година, изпълнена с културни и халтурни събитияГолемите неща, които трябваше да се случат всъщност не се случиха! А можеше, ако не играехме на дребно, казва фотографът Антония Маринова-Крейзи