"То тъй-тъй нямаше нищо, ми поне да го закриват."

"Стана страшно раздвижване в културните пластове на Пловдив, а оттам и на цялата държава. Културата на България се съчета с културата Европа, на света. Пловдив стана разпознаваем, България – също".

Двете полярни мнения са на двама български министри на културата – един бивш – Вежди Рашидов и настоящият – Боил Банов. Темата обаче е една и съща – Пловдив – Европейска столица на културата 2019.  Снощи градът предаде щафетата на следващите столици  - Риека и Голуей с пожеланието, превърнало се в мото на церемонията „Да останем заедно”.  Годината , в която Пловдив бе културна столица на Европа приключи, но не и дискусиите свързани с това успешен ли бе амбициозният проект. Точно както мненията на двамата министри, в Пловдив мненията са двата края на скалата за одобрение и варират от „Осанна” до „Разпни го”.  Двигателят на процеса- Фондация „Пловдив 2019”  отчете успеха на програмата, определяйки я като „достойна и вдъхновяваща”.  Срещу тя застанаха обичайните критици, които обобщиха представянето на Пловдив като „провал”.

Всъщност както винаги истината е накъде по средата – между несбъднатите /и изцяло погрешни/  очаквания и изключителните проекти, които бяха реализирани през годината.

Да, заявките на Пловдив, заложени в апликационната книга, с която градът кандидатства, бяха амбициозни.  Не по-малко амбициозни бяха и проектите, с които различните културни оператори кандидатстваха.  Само, че когато Вежди Рашидов прави паралели между Пловдив и Матера нека не забравя, че бюджетът на Матера бе 250 милиона евро /50 млн. за култура и 200 млн. за инфраструктура/ срещу 36 милиона лева на Пловдив, че италианското правителство започна да финансира проектите три години , преди 2019, докато нашето чакаше последния момент и доста от тях  не се случиха, тъй като не бяха финансирани навреме. Истината е, че държавата  /в частност София/ в голяма степен неглижира инициативата и не я превърна в национална кауза.  Спорадичните репортажи от по-масовите фестивали  в националните телевизии  /с изключение на БНТ/   не бяха достатъчни  „културният вирус” да плъзне из цялата страна. Тук трябва да отбележим слабата рекламна стратегия и закъсненилите конкурси за изпълнители на фондацията.  Разкопаният площад и строящата се галерия бяха другите муниции в арсенала  на критикуващите.  Три от складовете в Тютюневия град  - тема от апликационната форма, бяха опожарени две години преди инициативата и призрачните им фасади се превърнаха декор за снимки на туристите, които идваха в града.

Всъщност събития имаше – различни по вид, съдържание,  стойност, емоция.  От „Пловдив 2019” отчитат близо  900 събития. През пролетта, лятото и есента календарът на града буквално преливаше от култура. На ден имаше по няколко големи събития, а изборът бе наистина труден.  И тук стигаме до разковничето - как определяш дали една инициатива е успех или провал, без да си посетил поне част от събитията.  Всеки е свободен да изразява мнението си, но за да го направи най- малкото би трябвало  да е видял поне част от програмата на града.  Защото, докато част от хората мрънкаха и се окайваха какъв провал е културната ни столица, други гледаха „Одисей”, „Орфей и Евридика”, „Медея”,  ходеха на рок и джаз концерти,  гледаха танцовите спектакли, слушаха опера, спореха по изложбите,  възхищаваха се на светлинните  инсталации, забавляваха с  уличните артисти.   

Истината е, че градът се променя – и в архитектурен, и в културен и в чисто духовен план. Възражда се градският дух, Трансформира се средата, в която живеем, Сливат се  идеи, опит знания, Релаксът  се е превърнал в запазена марка на града.  Политическите препирни отдавна не са в центъра на обществения интерес. Пловдивчани се вълнуват от визията на града си, от образованието на децата си, от местата за отдих и почивка, от това кога ще имаме сграда за Операта , кога ще бъде довършени стадионите и какви концерти ще има през лятото.  Бавно и сигурно през последните 6-7 години Драматичният театър , Операта, Кукленият театър, фестивалите възпитават и събират публика, която си купува билети за театър за няколко месеца напред и пълни целия Античен театър.  Създават се общности, които провокират общественото мнение по важни за града проблеми – екология, строителство, запазване на културно- историческото наследство. Високият  обществен интерес към последните две обществени обсъждания е сигурен белег за тези тенденции.

Европейска столица на културата Пловдив 2019 бе първият европейски проект от такъв мащаб, печелен от български град.  Времето е най- добрият съдник и отдалечени от емоциите, след няколко години  ще можем да направим равносметка на стореното. По-важно е в тези години да не пропиляваме натрупаните опит, знания, контакти и най- вече възможности.  Качествените продукти, създадени през 2019 да бъдат оценени по достойнство, а хората, които ги направиха възможни, да бъдат тези, които ще превърнат  Пловдив в задължителна дестинация  в културната карта на Европа.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Незабравимите моменти на Пловдив-Европейска столица на културата (Фотогалерия)Градът премина през множество интересни събития, които останаха в историята му

Пловдив 2019: 900 събития, милион зрители и участници, над 3300 светлини за новородените в КапанаТалантливите млади музиканти на града вдъхновиха с вълнуващи изпълнения от сцената

Пламен Панов: ЕСК не се изчерпва само със събития! В Пловдив имаше от всичкоТрябва да подобрим комуникацията с обществеността и културния сектор, убеден е зам.-кметът

Амелия Гешева: ЕСК не беше просто фойерверк и Пловдив никога вече няма да е същиятПроцесите на културата отдавна са излезли от състоянието на летаргия, казва заместник-министърът на културата