Амелия Гешева, заместник-министър на културата на Република България за края на Европейска столица на културата-Пловдив 2019
- Г-жо Гешева, какъв е вашият поглед към тези 12 месеца? Какво постигнахме и какво пропуснахме като шансове?
- Закриването е само едно събитие. Искрено се надявам, че Пловдив ще продължи нататък заедно. Това, което се случи в Пловдив, и което сега имам очи да видя на фона на развитието на културата на цялата държава, е, че Пловдив промени много неща. Ние гледахме повече артистичната програма, но може би трябва да имаме повече очи за процесите в града, които започнаха, още когато бяхме обявени за домакини на събитието. Една от първите стъпки бе промяната на начина на финансиране в сферата на културата. Сигурна съм, че историците ще разказват за тези години, как творци, политици, експерти приеха темата за Пловдив и я свързаха с темата за културата. Така че Пловдив промени първо това и даде модели за цялата страна.
- Какви промени?
- Повярвайте ми, различно е – променен е начинът на финансиране, промениха се много неща, които дори не бяха планирани в книгата, с която градът кандидатстваше. И трябва да си много анти, много против, за да не признаеш, че Пловдив случи през хората и тяхната вяра, че това е техният град и могат да дадат своя пример, много малки „заедно”, за които никой никъде не написа. Примерите са много – фондацията, която събра етносите заедно, съвместните проекти на училищата по изкуствата, каквито до този момент не се бяха случвали години наред. Ето това е моделът – макар и не много рекламиран, не много видян, защото всички очакваха фойерверки.
- Ще танцува ли Европейска столица на културата само едно лято?
Когато се обсъждаше какво ще бъде Европейска столица на културата, Крис Болдуин ме попита: как си го представяш - като фойерверк или като участие. Аз мисля, че всички, които участваха в процеса на ЕСК, дадоха своя принос. Това не беше фойерверк и Пловдив вече никога няма да е същият. Процесите на културата отдавна са излезли от състоянието на летаргия.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Боил Банов: Стана страшно раздвижване в културните пластове на Пловдив и на цялата държаваАз съм сигурен, че складовете ще станат може би най-прекрасната културна зона в цялата държава, категоричен е министърът на културата
За “Пловдив 2019“: Голямата ни победа бе вълнуващата колаборация между Opera Open и Plovdiv Jazz Fest за два много силни и стилни концертаЕдно от най-големите ни препятствия като организатори на събитие част от официалната програма на Пловдив-Европейска столица на културата произхождаше от прекалено усложнените административни изисквания към нас в качеството ни на публично- частна ини
За „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоЗа „Пловдив 2019”: София неглижира събитиетоВъпреки недостатъчната реклама, Пловдив привлече много гости, които дойдоха специално за събитията, казва художникът Атанас Хранов
За Пловдив 2019: Предпочитам да приема, че даде доста възможности да се говори повече за изкуствоЛично моите високи преживявания са няколкодневната наситена програма на Plovdiv Jazz fest, спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив, Националните есенни изложби, фестивалите Opera Open и One Dance Week, както и Международните фотографски сре
За “Пловдив 2019“: Пловдив бе по-успешната столица на културата от ЕсенТази година много мои познати от Германия посетиха Пловдив само защото бяха научили, че градът е ЕСК, а това, което видяха и преживяха тук, надмина очакванията им, казва фотографът Александър Богдан Томпсън
За „Пловдив 2019”: Превръщането ни в европейски център на изкуството не е задача на една прояваГрадът ни е променен, дали в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. Инициативата надмина моите очаквания, казва художникът Йоханес Артинян
За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева
За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола
За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие
За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова
За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов
За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието
За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка
За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов
За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов
За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова
