Уникалният архитектурно-исторически ансамбъл около Източната порта на акрополната крепостна стена е един от символите на Пловдив. Около това място съществува порта от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка се намират основи от римската епоха (вероятно от I в. сл. Хр.). Сегашният вид на портата се определя от доминираща средновековна структура от XI-XIII в. Над външната арка добре личи специфичен градеж, който обгражда всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава.

Към този ансамбъл се отнася и откритата кръгла кула под олтара на църквата „Св. Св. Константин и Елена“, която дълги години е служила като крипта (костница) и още по-на юг от църковния комплекс е видим голям участък от крепостната стена с кръгла кула от V-VI в. по времето на император Юстиниан Велики.