Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Атанас Хранов, художник

- Отговори ли на очакванията ви проектът “ Европейска столица на културата”?

- Мисля, че всички ще отговорят на този въпрос, оценявайки фондацията. Аз искам да оценя пловдивчани, които бяха обекта на столицата на културата. Някак си , струва ми се , че не привлякохме толкова много нови хора към идеята за изкуството. Това е субективно мнение, като имам предвид не празници като този на Реката, а по-скоро за не толкова атрактивни неща като изложбите , които се случиха. През годината имаше много добри изложби. Театърът и операта, джаз- фестът са много по-атрактивни като изкуства, но и изобразителното изкуство бе на ниво.  Например изложбата „Open Art Files: Записки и бележки под линия“ бе великолепна. Другото , което е положително и ми направи впечатление бе, че имаше много хора извън града, които дойдоха тук и присъстваха на събитията. Виждах познати и приятели от София, Варна, Бургас.  Не можахме да рекламираме тези събития добре пред пловдивчани, но ни забелязаха от цялата държава.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

Най- знаково за мен беше „Одисей”. Без да подценявам и нещата, които направи операта. Но все пак на най- високо ниво бе „Одисей”.  Парадоксалното е, че двете най-добри културни институции не се ръководят от пловдивчани.

- Къде се провалихме?

- Провалихме се в това, че Пловдив – Европейска столица на културата не можа да стане държавна политика. Стана нещо регионално и трябваше ние да се оправяме както можем. Усещах някакво неглижиране от страна на София , което ми беше много странно. Не знам колко пъти е дошъл министърът на културата до Пловдив? Вежди Рашидов освен на неговата изложба, също не съм го виждал. Министър – председателят дори на откриването не дойде.  Защо това трябва да е така. Това е важно събитие, което касае всички, не само града, в който се провежда. Например, ако Велико Търново бе спечелил , аз щях да съм супер щастлив, че този град ще се развие и ще стане по-атрактивен. 

- Ще има ли устойчив резултат и през следващите години?

- Да, сигурно.  Това, което придобихме като база , ще привлече нова енергия. Новите зали ще бъдат притегателен център. Базиликата също скоро ще е готова. Този опит, който натрупахме при боравене с по-масови изкуства с повече участници , също ще работи за града.  Важното е нещата , които се направиха , да бъдат оценени и както държавата, така и общината да оценят потенциала и да осигурят достатъчно финансиране. Дай боже държавата да върви и да има пари за такива неща.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За Пловдив 2019: Предпочитам да приема, че даде доста възможности да се говори повече за изкуствоЛично моите високи преживявания са няколкодневната наситена програма на Plovdiv Jazz fest, спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив, Националните есенни изложби, фестивалите Opera Open и One Dance Week, както и Международните фотографски сре

За “Пловдив 2019“: Пловдив бе по-успешната столица на културата от ЕсенТази година много мои познати от Германия посетиха Пловдив само защото бяха научили, че градът е ЕСК, а това, което видяха и преживяха тук, надмина очакванията им, казва фотографът Александър Богдан Томпсън

За „Пловдив 2019”: Превръщането ни в европейски център на изкуството не е задача на една прояваГрадът ни е променен, дали в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. Инициативата надмина моите очаквания, казва художникът Йоханес Артинян

За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова