В предишната статия ви разказахме за ранното творчество на Цанко Лавренов. През 1928-29 г. той за кратко живее в София работи като илюстратор в родната печатница. След завръщането в Пловдив той продължава да участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници, пише в списания и вестници, посветени на изкуството.  

През 1934 г. заедно с пловдивските си събратя Златю Бояджиев и Данаил Дечев основават рекламно сдружение, което се занимава с проектиране и дизайн на щандове за Пловдивския панаир. Естествено идват и първите отличия. С картината си „Старият Пловдив” той печели конкурса на Дома на изкуствата и печата в Пловдив.

Двамата със Златю Бояджиев взимат първата награда и на конкурса за плакат, организиран от Индустриалната камара в града. През 1935 г. Цанко Лавренов е отличен и от Пловдивската община за свои картички с градски сюжет. В началото на 1930-те години той рисува прочутата си серия от рисунки на Куршум хан, както и редица пейзажи от тепетата.

През 1937 г. Лавренов е натоварен със задачата да българския павилион на Парижкото изложение и прекарва четири месеца във френската столица. Заедно с други родни художници участва и в изложби зад граница – в Чехословакия и Полша. По-късно през 1941-42 г. негови картини за представени в Германия, Австрия и Унгария.

Следва дълга обиколка на Македония и участие в Международното биенале във Венеция, където всичките му творби са откупени. През 1944 г. е мобилизиран като поручик от запаса и командирован в Битоля, днешна Македония, където работи сценографски проекти за местния театър. В този период настъпва и грандиозното духовно преобръщане на художника.

 Цанко Лавренов рисува в ателието си 

 Пристанището на Зографския манастир  

 Рилският манастир  

 Пловдивският затвор, 1934 г.

 Пловдивски чорбаджии, 1937 г. 

Още в средата на 1920-те нараства  неговият интерес към християнските храмове и образи. Художникът често обикаля манастирите край Пловдив. Често посещава Бачковския манастир, където освен стенописите, изучава и ръкописите в манастирската библиотека, изпъстрени с миниатюри. Отива на творческо поклонение и в Рилския манастир. В светите места той открива своя истински учител - Захарий Зограф.

„Стенописите на Захарий Зограф в Бачковския манастир бяха истинско откровение за мен. Това беше пътят, който търсех и по който исках да вървя”, спомня си той.  Постепенно Лавренов започва да изгражда свой собствен „иконен” стил. Първите му пейзажи са от Стария Пловдив и Рилския манастир и следват стила на средновековната миниатюра.

Своеобразен връх в творчеството му през този период е Светогорският цикъл. Майсторът на четката прекарва общо над сто дни в Атон през 1935-36 г. Живее сред монасите, прелиства вехтите ръкописи в  манастирските библиотеки, съзерцава иконите и стенописите. За него престоят в обителта е „голямо забележително празнично събитие”.

„Там, където пътят минава по самото било на този планински полуостров, оттам като погледнеш на изток или на запад, пред взора ти се разстилат вълшебни гледки, един надиплен терен, сред който в светли багри пъстреят или са се смълчали засенчени гори, ливади, лозя и архитектурни ансамбли от манастири, скитове, килии, параклиси.

Когато небето е заоблачено и слънчевите лъчи от време навреме намират процепи, осветяват морето или хълмистия терен, или само някой живописен манастир. Гледката е такава, че ти мислиш, че всичко това е режисирано и подредено от художник, който иска да ти покаже вълшебството на багрите и въздействащата сила на формите, сенките и светлините”, отбелязва Лавренов.  

Зографският манастир, Хилендар, Ватопед, Ставроникита са само част от манастирите, които той пресъздава върху платното. С иконографска точност е изписан всеки детайл от манастирските сгради, двора и цялата околност. Това облагородява картината, изпълва я с онзи живот и дух, характерни за иконите.

В Зографския манастир Цанко Лавренов прерисува иконата на Фануилската чудотворна икона на св. Георги. И днес копието на светинята се пази в параклиса „Св. княз Борис Покръстител” в Пловдив. В едно от писмата си до Златю Бояджиев той пише: „Мараба, Златю, виж какви чудесии има тука, ум да ти зайде. Човек се обърква. Не знай отде да почне.

Много съм доволен. Времето е още хубаво. Имаме чудни нощи край морето при пълнолуние. В този период той преоткрива ценността на образите на светиите.  В иконите  имаме изумителни и неразгадани постижения в усъвършенстването на техниката и разработването на детайла, смята той. „Пред старите икони - пише Лавренов - българският модерен художник стои в захлас, без да може да разбере някои занаятчийски съвършенства".

 Зографският манастир  

 Лавренов рисува карта на България на Световното изложение в Париж през 1937 г. 

 Тютюноберачки, 1938 г.  

 Еcce Homo, 1930 г. 

 Входната врата на Манастира Ватопед 

 Улица „Леге” в София след бомбардировките на 30 март 1944 г. 

Натюрморт с плодове, 1939 г. 

 Църквата на Зографския манастир, 1943 г.