Познаваме несравнимия майстор на четката Цанко Лавренов (1896 – 1978) с епичните му платна от някогашния Пловдив, възрожденските къщи, старите улици, планинските пейзажи, вековните манастири и строгите портрети на исторически личности и събития.

Тези представи са далеч надхвърлени на мащабната изложба, която още няколко дни ще бъде на разположение в Градската художествена галерия в Пловдив.

Еротични рисунки, карикатури, творби с оттенъци на сецесион и експресионизъм на големия пловдивски художник могат да се видят сред 150-те творби, събрани от кураторите  Анелия Николаева и д-р Станислава Николова. Изложбата „Между модерното и канона“ е посветена на 120 години от рождението на пловдивския художник и е събрала рисунки от различни държавни и частни музеи и галерии от цялата страна. В пъстър калейдоскоп е отразено цялото му многолико творчество.

Лавренов моделира художническите си възгледи спрямо модерните течения в изкуството в началото на ХХ век. Наивистичният рисунък, локалната цветност, условното картинно пространство, които Лавренов заимства от българската църковна иконопис на XIX век, са всъщност и в реквизита на модерния европейски художник.

Неслучайно през 1931 г. Дружеството на новите художници в България, обединило съвременната артистична генерация тогава, разпознава в негово лице единомишленик. Извън консервативния образ, Лавренов е ярък и многолик в различните форми на своя стремеж към модерното.  Отраснал в благородно пловдивско семейство, той постъпва във Френския колеж „Свети Августин“, където талантът му се раздвоява между музиката и изобразителното изкуство.

Сахат тепе в Пловдив, 1913 г.

Рисунка с образ на смъртта, 1917 г. 

Като юноша в Пловдивската библиотека той често заляга над списанията с рисунки и карикатури – „Звездица“, „Славейче“, „Картинна галерия за деца и юноши“.  Това е първата среща на Цанко с модния за времето сецесион, чиито привлекателни стилизирани линии той се учи да прерисува. Декорацията в старобългарски стил по грамоти, банкноти, също го привлича.

В колежа той рисува шаржове на преподаватели и съученици, а малката акварелна карикатура с образа на бай Ганьо му спечелва завидна слава. През последната година в училището - 1915-16 г., той участва и в списването на ученическото вестниче "Философ", на което е илюстратор и оформител. Малко по-късно карикатурите му се появяват в периодични издания като "Панорама из целия свят" и "Художествена седмица". В сръчната линия на карикатурните образи, в живото трептене на перото се усеща безспорно даровита ръка, отбелязват кураторите.

Лавренов започва да сътрудничи и на знаменитото сатирично списание "Българан", карикатурите си подписва с псевдонима Ларан. По време на войната, когато служи в армията, той не спира да рисува и изпраща до печатните издания свои творби.

Брат му се насочва към музиката, а той към – зографския занаят, което не изпълва с щастие техния баща.  Той често повтарял  в дюкяна: „Моите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът) , а другият (Цанко) - ще става бояджия. Всеки с дарбата си. Лош занаят няма“.

През 1920 г. двамата братя заминават да продължат образованието си във Виена.Цанко посещава посещава частното художествено училище "Санта Ана" и вечерни часове при един от утвърдилите се професори на виенския сецесион проф. Бертолд Льофлер (1874-1960 г.)

„В училището преди пладне работехме етюди "глава", а вечер - вечерен акт. Макар че дотогава не бях работил нито "глава", нито "акт", още от първите ми опити резултатите бяха насърчителни. Творческото ми съзнание беше пропито от стилизованите форми на Сецесиона, във Виена работех реалистични етюди на глави и актове, а по изложбите срещах изразителните експресионистични рисунки на съвременните художници, които ми оказваха силно емоционално въздействие.

Смятах, че трябва технически и рисунъчно да закрепна и чак тогава да пристъпя към живописните композиции“, спомня си той. Неговият учител -  проф. Льофлер за пръв път насочва Лавренов към модерно звучащия език на българската църковна иконопис, в чиято традиция според него трябва да се търси новаторството.

Цанко Лавренов като художник в държавната печатница в София през 1928-29 г.

Женско тяло, 1920-22 г., Виена

Акт, 1924 г.

Композиция, Виена, 1921-22 г. 

През 1922 г. заради влошената икономическа ситуация Австрия спира издръжката на чуждестранните студенти.  Цанко Лавренов се прибира в родния Пловдив. Захваща се с отглеждане на тютюн, но и започва да рисува с пълна мощ, и се включва в културния живот на града. Включва се в Дома на изкуствата и печата - средище на творци и бохеми в Пловдив, чийто пръв председател е писателят Николай Райнов.

През същата година 1924 г. става настоятел за Пловдив на издаваното от Гео Милев списание "Пламък". В този период  художникът се намира под силното влияние на пионерите на модернизма у нас - Райнов и Милев.

През 1925 година посещава Италия и се запознава с монсеньор Ронкали и папа Пий XI. По същото време се среща с пловдивските художници Данаил Дечев и Витко Бабаков. Тримата  основават групата "Бабаков - Дечев - Лавренов", която поставя шест изложби през 1920-те години. Още на първото изложение той приковава вниманието на публиката и критиката с рисунките си „Иконописец“ и „Глава на Христос“. 

В търсене на родното чрез стилизирана линия и условност на образа и цвета, художникът съзнателно се опира на иконописната традиция и на средновековната миниатюра в тези творби. Интересът на Лавренов към "стила на иконата" се засилва през 1930-те, вече ярко осмислен и пластично защитен.

В този период въпреки, че вече е обърнал поглед към православните светини, Лавренов продължава да изследва натурата, да рисува голи тела, природни и архитектурни пейзажи.

Декоративно решените му творби от тези години в духа на сецесиона и експресионизма утвърждават в артистичните среди името му на модернист, посочват кураторите на изложбата. „Театралните спектакли, които посещавах, участието ми в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници, приемането ми за член на дружеството, рисуването, писането на статии покрай земеделските ми занимания, всичко това осмисляше моя живот и ми вдъхваше вяра за плодовита творческа работа в бъдеще“, отбелязва той в автобиографичната си книга „По стръмната пътека“.

В средата на 1920-те започват и първите опити на Цанко Лавренов в областта на приложната графика. Прави книжно оформление и илюстрации, също и проекти за пощенски марки.

Печели конкурса за юбилейни марки на тема "Св. Климент Охридски" и "Отец Паисий" в София през 1927 г., а през следващите две години работи като художник-оформител в Държавната печатница. 

Призраци, Виена, 1924 г.

Празник през счупения прозорец, Виена, 1921 г.

Финал, 1920-те

Иконописецът, 1925 г. 

Изкушение, 1927 г. 

Исус в пустинята

Свети Георги Победоносец, 1920-те 

Поет и природа, 1930 г.