Когато конкурсите и еротиката не гарантираха слава в Пловдив

  • от PlovdivTime
  • 21:19, 07.11.2018

Една стара снимка от новата книга фотоалбум на Иван Коджабашев, допълваща "Обратно броене", не само че ни върна в "онова" време на 80-те, но и ни накара да се замислим. На снимката доцент Огнян Сапарев е пред сложна дилема - трябва да реши, като преседател на жури, коя от трите кандидатки ще е фаворит. А трите кандидатки са хубавици, участнички в някакъв конкурс за красота през юни 1988 година.

Естествено, бъдещият ректор на Пловдивския университет няма да сгреши в преценката си. Не само защото е естет. И не само защото има око за женската красота. Просто в ония времена голотията невинаги означаваше, че показването им ще превърне дамите в звезди. Което професорът знаеше още тогава - преди 30 години. Облече го в думи обаче доста по-късно - преди 12 години, когато написа този текст. Беше го озаглавил "Звездата си ти!". Текстът звучи толкова актуално и днес, че решихме да ви го предложим:

Кой иска да стане звезда? Насам, народе! Елате да видите! Който не е поискал, той не е станал... Едно време феновете на научната фантастика четяха книжки, където се говореше за опасната „звездна болест”, която ще дебне астронавтите в дълбокия Космос. Никой не подозираше, че от подобна болест - само че на битово-житейско равнище - ще заболее днешното младо поколение. Защото неговите „звездни” амбиции натрапчиво се насаждат и експлоатират от всякакви медии: непрекъснато се говори за „мега звезди”, „чалга звезди”, „рап звезди”, „медийни звезди”, „хора стават звезди”, „звездата от Big Brother”, “Пеньо искал да стане звезда” и др. под.

Непрекъснато се внушава, че звезда е всеки, който си е показал голите цици или задник по телевизията. Нямам нищо против (циците и задника), но никак не съм убеден, че това е достатъчно условие. Определено има махленски импорт и профанация на холивудски стереотипи (то каквито медиите, такива и звездите!). Има съзнателна експлоатация и деформация на модните личностни образци на днешното пазарно-медийно-развлекателно всекидневие. (Всеки иска да се продаде на по-добра цена, а цената зависи и от това дали си „известен”).

Ако всичко се разиграваше в рамките на непретенциозното развлечение, можехме да го приемем хумористично. Все пак суетата ходи по хората, всеки иска да го забележат - нея/него или поне съответните им телесни атрибути. Всеки предлага каквото може...„Звездната” екзалтация (експлоатация) присъства съвсем пряко и недвусмислено в рекламата.

Можем да посочим много примери - от рекламния девиз „качество, което не всеки може да си позволи”, през „влез в елита!” (чрез PVC - дограма!), до „UB-jeans - звездата си ти!”. Повечето реклами искат да ни внушат, че всяко модно и престижно потребление те прави звезда.

Задължително и безотказно! Хватката е много елементарна, но тъкмо затова - действена. Крайната точка - доколкото такава е изобщо възможна - вероятно ще се окаже „Панаирът за милиардери”...

В наши дни социокултурната „Света Троица” = суета + ексхибиционизъм + воайорство е медийно вездесъща. (Особено, ако се намеси и инфантилната глупост - като катализатор.) Нейните метастази могат да бъдат проследени в най-невероятни посоки. Една от най-гнусните сред тях е документирането (чрез миникамерата на най-новите GSM) на всякакви насилия, оргии и прочие достойни събития.

Помним нашумелите кадри от Софийския затвор... Напоследък четем за масови сексуални сеанси, осъществени и заснети от невръстни тийнейджъри. И съхранявани от главната участничка - 15-годишна „секс-звезда”. Вероятно - за да документира своите звездни мигове. Или - за да доказва след време на внуците си, че баба им някога хич не е била задръстена... (Добре, че са открили записите преди да попаднат в интернет за всеобща поука)... Тези дни пресата съобщава за едно българско момиче - ученичка в съседна Гърция - което било изнасилено от четирима свои съученици, докато нейните съученички заснемали всичко това с GSM. Изобщо - цивилизация на образа!

Големият Брат гледа! Колкото по-гнусно, толкова по-интересно! Подобни прояви са прекалено масови, за да бъдат обяснявани като някакво изключение. Те изразяват определен модерен - и масов! - младежки манталитет, формиран именно от медиите.

От перверзната смес на реклами и Big Brother, на всевъзможни „звездни” тв-послания и модно-разголени списания. Изобщо - воайорство и ексхибиционизъм. Звездата си ти! Казваме всичко това не като гневно заклеймяване с педагогически патос, а като заупокойна възхвала на някои социокултурни гримаси.

Дори ако човек разбира откъде и защо се появяват такива тенденции, дори ако съзнава обективния характер на тези процеси, това не означава, че трябва да капитулира пред тях. Защото освен обективната съставка, плод на непреодолими медийно-информационни характеристики на нашата епоха, тук има и субективна добавка - типично български маймунско-подражателни рефлекси в стил „криворазбрана (медийна) цивилизация”, плод на родна простотия и престараване, на сергиджийски манталитет. Наистина е лесно да станеш звезда - като се съблечеш за модно (мъжко) списание, като участваш в публичен скандал, като попаднеш в някоя медийна суматоха, наречена „шоу”. Има достатъчно примери, че подобни „инвестиции” се рентират (виж набедените звезди на нашенските медии).

Не е трудно да видим засилената - наистина масова! - потребност от унифицирана женска красота (лица и тела) - за реклами, конкурси, модни подиуми, всякакви списания и дори в. „Труд”. За патриотична консумация и престижен износ! Та има ли поне едно списание (даже не еротично) без съблазнително женско присъствие на корицата? Звездният блясък така озарява изконната суета на по-красивата част от човечеството, че предизвиква масови психози, деформира всекидневните ценности и ориентации, поражда истерии и ексцеси. Всички помним скандалния случай с двете непълнолетни ученички, убили приятелката си поради основателната причина, че била по-красива (и момчетата й обръщали повече внимание)...

За съжаление сензационната съдебна хроника дава повече основание за печални културологични размисли, отколкото за пикантни журналистически шеги и закачки. Колкото и последните да пълнят всякакви жълти вестници и тв предавания.

„На кого се смеете?!” - се обръщаше към публиката на финала героят от „Ревизор” на Гогол и си отговаряше: „На себе си се смеете!”.