Третото светско училище у нас е в Брезово! Тук Левски основава революционен комитет

  • от Добринка Димова
  • 20:10, 24.12.2019

Едно от първите училища в България е основано на 40 км от Пловдив – в Брезово. Сградата е свързана и с дейността на Васил Левски и е използвана за скривалище, а днес е превърната в Музей на образованието.

„Училището е открито през 1837 г. и е третото светско четирикласно училище в България след Априловската гимназия в Габрово и Копривщенското училище. През март 1872 г. Левски е бил в Брезово, има го отразено в тефтерчето му, и тогава е основал местния революционен комитет в тази сграда”, разказва Радню Шопов от Туристическия информационен център в града.

Сградата е на два етажа с четири класни стаи и учителска стая. Васил Левски, след като е основал революционен комитет в Брезово, неведнъж е идвал в училището. В старата учителска стая комитетът е провеждал своите заседания. Там Апостолът неведнъж се е срещал и водил разговори за бъдещата революция с учителите Ганчо Попниколов, който по-късно е делегат и на събранието в Оборище, Хаджи Серафим и още много други видни представители на учителството и интелигенцията в тогавашното Абрашларе. 

Сред първите учители са Стойко Миневски и Манол Вълев. Много скоро малката училищна сграда се оказала недостатъчна за големия брой ученици. Затова през 1889 г. брезовци построяват втора училищна сграда — на 2 етажа с 8 класни стаи, а през 1927 г.— още по-голяма и масивна сграда с библиотека и физкултурен салон, в която се помещавало и средно земеделско училище.

През 1987 г. старата сграда е реставрирана и превърната в Музей на образованието. На втория етаж е разположена основната експозиция – пособия и фотоси, свързани с образователната дейност в Брезово през годините. Могат да се видят стари дневници, снимки на учители. Подредена е също и изложба, показваща местния бит – грънци, паралия, бъклица, кратунки, оджак, няколко традиционни женски носии, гега, хурка. На първия етаж пък е запазена автентична класна стая. „Когато хартията е била ценност, учениците в начален курс са се учили да пишат на този пясък”, посочва Шопов, който е бивш учител по география. На стените са окачени правилата на българския език – таблиците, използвани някога за изучаване на правописа, както и стара карта на света.

Тук са съхранени и снимки на биволите, дали името на града.

„Тези биволи бяха много своенравни животни, аз ги помня от детството си. В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. „брези биволи“”, разказва Шопов. Те били наричани „абрашести“ т.е. шарени (от турската дума „абраш“ – шарен, белязан), тъй като били тъмни на цвят, но с по едно бяло петно на челото. Така биволите дали името на селището, в което ги развъждали – Абрашларе, по-късно в буквален превод Брезово.