Старческият дом „Константин х. Калчов“, който промени Пловдив преди 103 години

  • от PlovdivTime
  • 20:45, 01.12.2019

Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна война корено променят облика на Пловдив и живота на неговото население. Увеличава се броят на пострадалите от войните (инвалиди, сираци, вдовици и бежанците от Македония и Тракия), а местната власт не е в състояние да поддържа общинския старчески дом, защото приоритетите на кметството са в друга посока.

Създаденият през окт. 1916 г. Върховен комитет на благотворителността (ВКБ) чрез обединението на гражданските структури с участието на представители на общината и различни учреждения решава, наред с другите си задължения при подпомагането на социално слабите, да вземе под своето покровителство и общинския старчески дом. За да събере необходимите средства, ВКБ се обръща към пловдивчани да окажат морална и материална подкрепа.

На призива се отзовава единствено Константин Х. Калчов (21 май 1856, Пловдив – 16 юни 1940, София) – общественик и политик, търговец и банкер, който натрупва голямо богатство. На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за създаване на старчески дом извън общинския. Той купува двуетажна сграда и дворно място с обща площ 858 кв. м в стария град до църквата „Св. Богородица“. Къщата разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв., като за мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. Калчов дава още 30 хил. лв. За издръжката на самия дом той предоставя 100 хил. лв., с които учредява „Фонд на старопиталището „Константин х. Калчов“ в гр. Пловдив“.

Приютът преминава под егидата на ВКБ, а върховният контрол се осъществява от МВРНЗ. Тъй като общинският съвет не е в състояние да издържа своя приют, а настанените там живеят в мизерия, през дек. 1918 г. кметът Милош Данов предлага двата приюта да се слеят, като общината се задължава да отпуска средства от своя бюджет за изпратените от нея питомци.

Според приетия устав целта на дома е „да се притече на помощ на бедни бездомни, недъгави – стари пловдивски граждани“, без разлика на вяра, народност, лишени от средства и от свои близки, които могат да ги гледат в старините им. На практика в дома се приемат и по-заможни бездомни бежанци, които искат да получат грижи и внимание в последните дни на живота си. Прякото управление на старопиталището се осъществява от петчленно настоятелство, в което влизат двама души от рода на К. Калчов, двама представители на Комитета и един от Пловдивската община. Настоятелството е автономно и има статут на юридическо лице. Председатели на настоятелството стават последователно Никола Г. Чалъков, Ганка Ст. Калчова, София Г. Данова, Михаил Г. Стефанов и др. Длъжностите в настоятелството са почетни и лицата не получават заплата. Начело на старопитала стои управител, който се назначава. От 1919 до 1928 г. този пост заема Василка М. Балджиева.

В края на 20-те години ВКБ изчерпва своите възможности, в касата му вече не постъпват средства, а обединените дружества развиват самостоятелна дейност. Поради тези причини през пролетта на 1933 г. ВКБ взема решение да прекрати съществуването си. Назначена е ликвидационна комисия, която е натоварена да раздели двата приюта, като имуществото да се подели между Пловдивската община и настоятелството на старопиталището „Константин Х. Калчов“. В хода на разделянето на имотите и средствата споровете между двете страни прерастват в лични нападки и обиди в пресата. В крайна сметка ликвидационната комисия оставя сградата и капиталите на разположение на настоятелството на старопиталището „К. Х. Калчов“ със задължението то да изплати 25 хил. лв. на общината и дадените от нея средства за ремонт на сградата.

Подобно на аналогичните домове и този на К. Х. Калчов има малък капацитет. През 1917 г. там са настанени 11 души, като в следващите години те се движат между 25 и 30 души. След разтурянето на ВКБ и откриването на общинския старчески дом (юни 1934 г. за 50 души), техният брой рязко намалява. През 1939 г. са заети 9 легла, а в края на 1942 г. има само 2 питомци. К. Х. Калчов вече е покойник, а общината обявява, че градът няма нужда от два старопитала.

Приходният бюджет на старческия дом „К. х. Калчов“ се формира от лихвите на неприкосновения капитал на дома (дарените от К. Х. Калчов средства 100 хил. лв. през 1917 г. и 500 хил. лв. през 1929 г.), от помощите на общината, дарения от фирми, фабрики, организации и частни лица.

Според председателя на ВКБ о.з. генерал Стефан Богданов от 1919 до ян. 1933 г. за нуждите на дома са изразходвани 1 838 290 лв., от тях 825 лв. са помощи от общината, независимо че тя често не изпълнява своите задължения. За сметка на това, обикновените пловдивчани са отзивчиви към проблемите на възрастните хора, като всяка година между 30 и 50 частни лица и организации подпомагат с пари, продукти и предмети. Например през 1919–1921 г. техните дарения възлизат на 2777 лв., а през 1925 г. те са 105 103 лв. Постъпленията обаче се внасят чрез ВКБ, а това предопределя бъдещите конфликти.

Дълъг е списъкът на дарителите, които са предоставили по-солидни суми и имоти. С някои от тях са оформени като дарителски фондове, но за повечето няма информация как са оформени и използвани. Сред тях са:

Димитър П. Кудоглу – най-щедрият дарител на Пловдив и неговите жители. През 1924 г. той дарява 75 хил. лв. за изграждане на модерна пералня и кухня.

Към 1928–1929 г. Израил-Насим Леви (неизв.) дарява 100 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име.

Наследниците на Никола Г. Чалъков – Зоя Бракалова, Милка д-р Н. Золотович, Райна Г. Алтънова, Елиза Генерал Винарова – подаряват на старопиталището къща на стойност 18 хил. лв. (с нотариален акт от 31 март 1926) и осигурява годишен наем между 25 и 30 хил. лв.

Евтехия Димитрова Панова (неизв.) подарява дворно място от 150 кв. м в Пловдив на стойност 40 хил. лв. (с нотариален акт от 19 юли 1929).

Анна Х. Велева (неизв.) подарява дворно място в размер 150 кв. м на ул. „Авксентий Велешки“ (с нотариален акт от 1918).

С публично нотариално завещание от 1922 г. Анка Х. Лазарова (неизв.) завещава сумата 5 хил. лв. и цялото си имущество в дома ѝ на ул. „Братство“ № 41, оценено на 3 хил. лв.

Фанка Николова Димитрова (неизв.) завещава цялата си покъщ­нина да послужи на старческия дом (с нотар. акт от 26 апр. 1927).

Василка Лефтер Кирякова (неизв.) – бежанка от с. Еникьой, Ксантийско, жителка на Пловдив, вдовица. Дарява 100 хил. лв. (в облигации) с условие ДА бъде гледана в дома до края на живота ѝ.

Х. Михаил Дяков (неизв. – 14 февр. 1938) дарява 100 хил. лв. С писмо от 25 март 1932 г. Осигурително дружество „Балкан“ съобщава за завещаните от него средства. Дарител е и на Пловдивското сиропиталище.

Пловдивският митрополит Максим (светско име Марин Пелов) (14 септ. 1850, с. Орешак, Троянско – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, благодетел.  Завещава 10 хил. лв.

Братя Илиев Калеви (неизв.) през май 1938 г. даряват 5 хил. лв.

След 1944 г. старческият дом „Калчо Х. Калчев“ и фондовете към него престават да съществуват. Къщата става собственост на Пловдивската община и след основен ремонт там се настанява филиалът на Дружеството на научните работници в България.

Източник: daritelite.bg

Kоментари

коментар
Katerina
05:01, 03.12.2019
Отговор

В миналото за богатия човек е било въпрос на чест и дълг да дарява,сега има много по-богати хора ,забогатяли за кратко време,но коѝ прави дарения.....Интерсно ми е тези елхи в София,Пловдив и пр. коѝ ги купува и колко пари се" усвояват". ,защо богатите фирми не даряват големи неща за обществото. защо кътат парите си ,защо не разберат,че не всичко е пари на този свят!!!!