Историята на българските кина навсякъде е една и съща. В началото на 20-ти век киното влиза в живота на хората и прави истинска културна и социална революция – българинът открива непознати, нови светове, забавлява се, цивилизова се. Киното става събирателно място за среща на общността и основен източник на информация.

След 1944г. киното се използва като основен идеологически инструмент за влияние върху масите, с прожекции на много съветски филми, хроники и документалистика, които пропагандират социалистическия прогрес и ентусиазъм, социалистическото строителство и постижения, благоустройството на живота и повишаването на благосъстоянието на народа. Навсякъде се строят кина – закрити и летни; градски и селски; Подвижните кина обикалят и най-малките села. Всички гледат кино!

Веднага след 1989г. българските кина са масово унищожени. Повечето преустановяват работа и след няколко препродажби са превърнати в бинго-зали, паркинги, базари, сгради и търговски обекти. 

Когато преди повече от век пловдивчани излизали да се разхождат по някогашната Главна улица, техните погледи били привличани от афишите на най-новата кинематографична прожекция. До началото на миналия век повечето от тях само били чували за чудото на седмото изкуство, а малцина го и виждали благодарение на пътуващото кино.

В Русе с подвижния кинематограф са направени първите прожекции у нас, оттам през Северна България той стига до столицата, където на 22 март 1897 г. прожектира филм в пилзенската пивница на бул. "Дондуков". Пловдивчани се сдобиват със собствени кина няколко години по-късно. Но точно век след това от тях няма и помен – запазени са само сградите, а вътре са превърнати в търговски центрове, кръчми, книжарници, бинго зали.

През 1980 г. у нас има 3453 кина. От тях 511 са в градовете, а останалите - в селата, където за целта се ползват залите на читалищата. Киносалоните у нас започват да затварят врати един по един няколко години след идването на демокрацията.

Едно от емблематичните кина на Пловдив е „Екселсиор”, което през май 1912 г. посреща зрителите на първата кинопрожекция. Хората са поразени – лукс, електрическо осветление, украса, модерна техника. Собственикът на киносалона – италианецът Едмондо Вакаро, внезапно става любимец на журналистите, които дотогава го хулели по вестниците.

Един от предприемчивите тютюневи търговци и директор на Тютюневия картел в Пловдив, Вакаро е този, който дава на пловдивчани красивия киносалон, украсяващ Главната улица с изящната си сграда и до днес.

През 1910 г. той изпраща във Франция софийския архитект Александър Ставрев, за да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони. Специалистът се завръща в България със записките си и в началото на 1911 г. представя готовия проект за кино „Екселсиор”. Междувременно Вакаро се споразумява с фамилията Станчиди киното да се построи на мястото на бившия хотел „Велико Търново” .

Сградата се превръща в храм на музите, но опустошението след Първата световна война води Вакаро до фалит. През 1923 г. той е принуден да продаде киното, а новите собственици успяват да го развият отново. През 1933 г. те дори канят известната по цял свят тогава германска актриса Евелин Холт да гостува в „Екселсиор”. Пред препълнения салон тя изпява на чист български „Богдане, Бог да те убие”.

Впоследствие сградата е обявена за паметник на културата и върната на реститути.

Не по-щастлива е съдбата на някогашното кино „Балкан”, което има яйцевидна форма.  Върху него в зората на демокрацията ръка слага строителният предприемач Соломон Анжел. Впоследствие е превърнато в бинго зала, а едно от помещенията е чейнджбюро. Сградата е строена 1939-1940 г., на мястото на изгорелия ресторант “Княз Александър”. 

Управител и съсобственик е Павел Богданов - Павлето  - мъж джудже по рождение, известен с щедростта си  с това, че винаги от къщи го взимал файтон.  Най-напред на покрива е имало тераса, но през 70-те години на ХХ век на нейно място е надстроен още един етаж.

В първите десетилетия на ХХ век на главна улица в града се появява кино „Пикадили”, където са се прожектирали първите черно-бели ленти. В годините на т. нар. народна власт кино „Пикадили” е прекръстено на кино „Република”, където за пръв път пловдивчани виждат цветни филми. Това кино също не е подминато от разрухата.

То бе превърнато в търговски център тип „Капалъ чарши” от турски търговец. Едва преди няколко години сградата бе отдадена на известна верига книжарници и поне донякъде се върна към първоначалното си предназначение като храм на изкуството.

Съдба на кръчма е била отредена и за кино "Тракия" в кв. "Кючук Париж", помен няма и от някогашното кино „Култура”, настанено след 1944 г. в бившия Дом на изкуството и печата. Интересна е историята на самата сграда. Тя е построена след разрушителното земетресение от 1928 г. със средства, събрани от журналистите в пражкото издание „Народни лист”.

Само за седмица новинарите успяват да съберат над 160 000 крони и ги даряват на Пловдив с идеята с парите да се построи къща за семейството на останал без дом след земетресението журналист. Пловдивската управа решава обаче сградата да не е само за един новинар, а за всички и даже нещо повече – да се превърне в дом за пловдивските дейци на културата.

Така е построен Домът на изкуството и печата върху общински терен в подножието на Сахат тепе и с безвъзмездния труд на трима пловдивски архитекти. После зданието се превръща в кино, а днес там се намира редакцията на Радио Пловдив.

От години е затворено бившето кино „Комсомол”, известно и като „Космос”. В последните години, обаче се работи в посока старото кино да се върне към живот, като в него се организират събития.

Пловдивското архитектурно бюро "Тектоника Б" спечели конкурса за идеен проект за основен ремонт на кино "Космос". В конкурса, който приключи през октомври са участвали общо пет колектива, като единствено към проекта на "Тектоника Б" журито не е отправило забележки. 

Сградата, която е архитектурен образец от 60-те години на ХХ в. и е построена по проект на арх. Любомир Шинков, има нужда от пълно функционално преосмисляне и основен ремонт. Проектът предвижда обособяване на три зони – зала, двуетажно фоайе и сутерен.  Основната зала е проектирана като киносалон с 840 седящи места и екран с ширина 14 метра. Тя се запазва в пълния обем, но сцената ще бъде разширена, за да може в нея да се провеждат малък концерт, представяне, семинар или друго събитие от подобен тип.

Предлага се гъвкава функционална система за двуетажното фоайе. Пластичността на пространствата се постига чрез система от плъзгащи се стени, монтирани на метални релси по тавана. Така ще има възможност да се преграждат отделни помещения и да се използват за различни дейности. Разнообразните конфигурации на стените позволяват двуетажното фоайе да е подходящо за широк спектър от активности, разположени на променлива площ и за различен брой посетители.

Обособено е флексибилно помещение като зала за творческо обучение и детски събития, което има възможност да се приобщи към фоайето. В така създаденото разширено пространство могат да бъдат организирани мащабни културни събития, приеми, изложби, инсталации и експозиции. На ниво 1 е предвидена друга група от преместваеми стени, които в различните си конфигурации обособяват зони за четене и неформално общуване, за организиране на обществени инициативи и дискусии, помещения за образователна дейност и вечерни курсове, танцова зала и изложби. Проектът включва изграждането на нов асансьор, осигуряващ вертикална комуникация и достъпна среда между сутерена, партера и ниво 1.  Неговият обем е изнесен на северната задна фасада, извън контура на сградата. 

Площадното пространство пред сградата на кино "Космос" ще осигури не само комфорт на хората, преминаващи през него, но е с амбиция да превърне мястото и сградата в притегателен център за посетители от различни възрасти. Обособени са няколко функционални зони - за външен кафе-бар, за рекреация, за временни изложби и експозиции и пространство за събития и прожекции на открито. Идеята е пространството да се използва целогодишно за изложби. Реализацията на проекта на архитектурно бюро "Тектоника Б" ще струва малко под 5 милиона лева.