През последните години улиците на Стария град постоянно са изпълнени с туристи. Въоръжени с фотоапарати, кинокамери, таблети и телефони, гостите на Пловдив заснемат хиляди кадри за спомен от забележителностите на Трихълмието. Най-често това са прекрасните образци на възрожденското архитектурно наследство. Къщи, съхранили духа на отминалото време, запазили спомена за романтичната атмосфера на една преломна епоха, в която се сбъдва мечтата на българите да имат своя държава и сами да градят бъдещето си.

Куюмджиевата къща е един от шедьоврите на възрожденската архитектура в Стария град. Построена е през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е бил Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.

Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат на висок изписан холкел.

Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“.

В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно.

През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков, Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. Идеята за създаването на Общинска къща-музей е първи етап от стратегията на Божидар Здравков за спасяването на Стария град. С осъществяването на тази идея са ангажирани Министерството на финансите, Министерството на народното просвещение и Министерството на земеделието.

 От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения. Уникалната сграда днес е национален паметник на културата.