Предания за построяването на Араповския манастир „Св. Неделя“

  • от PlovdivTime
  • 17:48, 01.01.2020

Араповският манастир „Св. Неделя“ е единствената света обител в България, която е изградена по време на османското робство. За основаването и построяването й съществуват три предания.

Първото гласи, че Али ага служел като пазач в Мулдавския манастир „Св. Петка”. Веднъж му се присънили две девойки, които пожелали да бъде осветено изворчето в земите на араповските турци. Не след дълго това било направено и по-късно над него било построено аязмото, носещо името на св. вмчца Неделя.

Друга легенда разказва, че ханъмата на бея на с. Болярци загубила зрението си и сънувала, че ще се излекува при построеното вече аязмо. Тя отишла до него и не след дълго оздравяла. Тогава беят съдействал за издаването на ферман за строежа на манастира.

Съгласно трета притча, когато строели аязмото, дошъл Ахмед ходжа от съседните села. Той си харесал един камък за „бинек таш” (камък, на който турците стъпват, за да се качат на коня си, б. а.). Ахмед ходжа го качил на каруцата си и го отнесъл вкъщи. На следващия ден стъпил на него, за да се покатери на коня си, но се схванал и не можал да помръдне.

Пазачът на Мулдавския манастир „Св. Петка” казал, че понеже е взел камъка от аязмото, св. вмчца Неделя му е отмъстила. Ахмед ходжа се изплашил и върнал камъка на мястото му. Тези предания са записани от А. Богданов, който бил учител в Араповския манастир. И днес те си остават само легенди, тъй като истината е съвсем друга.Инициативата за построяването на Араповския манастир датира от 1856 г. и е на пловдивски родолюбци. Обителта е трябвало да неутрализира фанариотското влияние на Бачковския манастир.

Когато през 1866 г. пловдивските първенци назначили за игумен Гервасий, манастирът все още не бил изграден нацяло. През 1859 г. в една от незавършените стаи основали българско училище за свещеници и учители.
Даскал там станал Стоян Джансъзов. Тук са се учили стотина българчета, които били на пълен пансион. Фанариотите не били съгласни с това, ала не могли нищо да направят. Но се възползвали от неуспеха на Априлското въстание и насъскали башибозука да запали манастира, с което все пак  успели да си отмъстят.

Араповският манастир „Св. Неделя” е съграден в китна долина близо до старинната крепост Хисарлъка, издигната по време на Второто българско царство, но разрушена от османските завоеватели. Той е построен от майстора архитект Стою Бураджицки и неговата чета от с. Югово в традиционната за времето архитектура.
Голяма заслуга за възникването на обителта има и йеромонах Софроний. Нейните възпитаници изиграли голяма роля за неутрализирането на гръкоманското влияние в Асеновград и неговата околност, както отбелязва Николай Хайтов в краеведската си книга „Асеновград в миналото”.

Как се строи голям архитектурен комплекс на гола поляна, какъвто е Араповският манастир? Докато при възстановяването на Бачковската света обител юговският майстор архитект Никола е имал повечето от необходимите камъни, то неговите колеги Стою Бураджицки и Стоян Узунов са нямали нищо налице – започнали издигането на манастира  от нулата.
Подробности по приготвянето и прекарването на камъните до строежа не са известни, но опитни дългери от с. Югово предполагат, че камъните са добивани от кариерите около Асеновград и са превозвани с волски и биволски коли. Дървеният материал бил сечен също от Родопската област.

Първоначално манастирът е бил покрит с обикновени керемиди, печени вероятно в района на строежа.
Цялата подготовка траела около година. Никак не е била лесна дейността на двамата майстори архитекти. Те трябвало да решат как и къде да се разположи основната манастирска сграда и другите постройки, най-вече манастирската църква.
Инициаторите за построяването на обителта от Пловдив само са посочили, че българският манастир със своята дейност трябва да се противопостави на фанариотите от Бачковския манастир и нищо друго. Всичко се е струпало върху главите на майсторите архитекти Стою и Стоян от Югово.

За да се справи успешно с възложената му работа, майстор Стою привлякъл Стоян Узунов да му помогне със зидарската си чета по завършването на църквата „Св. Неделя” и някои от манастирските сгради. Строителството станало през 1856-1860 г. Зидарските чети на двамата майстори са били около 40 души, а в някои моменти и повече.
В манастирската триетажна кула, подобна на Хрелювата в Рилския манастир, често се укривал прочутият хайдутин Ангел Войвода.
Значителни по своята архитектура и монументалност са и останалите манастирски сгради. Стенописите са правени през 1864 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов-Зографина, сподвижници на Васил Левски. Георги Данчов е автор на по-голяма част от фреските. Той е изписал и манастирското аязмо през 1870 г. Тук е имало и голяма библиотека, унищожена от гърците.

Араповският манастир е бил едно от революционните гнезда в Пловдивския край. В него са идвали Васил Левски и Атанас Узунов. Тук е учителствал и бъдещият четник на Христо Ботев Сава Катрафилов. Игуменът на манастира Гервасий сам поддържал връзка с Христо Ботев и Георги Измирлиев-Македончето и с други революционери.
Заради народополезната му дейност обителта била изгорена през Освободителната война от отстъпващите Сюлейманови орди. След Освобождението отново е възстановена, както свидетелстват непубликувани ръкописи на Петър Чалов за изчезнали църкви и манастири в българските земи, съхранявани в музея на Светия синод в  София.

До западната врата на манастирската църква върху мраморна плоча е изписано: „...за слава на светата и едносъщна животворяща и неразделна Троица Отца и Сина и Светия Дух основа се и се съгради храм на тази свята великомъченица Неделя изново, при Архиепископ Паисий при настоятелството на Преподобния Господин Отец Архимадрит Хадж и Софроний игумен на Молдовския манастир със спомоществувателството на всички благочестиви и православни християни, 13 лето 1859, септември 18”.
Стари юговци свидетелстват, че в манастира е имало врата с 48 дървени парчета, направена от майстор Стоян Узунов. Тя се намирала на втория етаж от източната страна, в средата на салона. Тази порта била най-красивата в манастира.

Стаите в светата обител били тридесет и няколко. Всяко от околните села дало средства за завършването им. Имало и юговска стая, която по спомени на майстор Костадин Стойкин стояла до 1981 г. Той разказа още, че Стоян Узунов бил и талантлив дърворезбар.
В къщата си в Югово имал стая с прекрасно изработена дърворезба, особено на тавана й. Тя правела силно впечатление и карала влезлия в помещението да не отделя очи от нея.
Говори се още, че при строителството на манастирската църква майсторът архитект Стоян Узунов не спазил указанията на султана новостроящите се църкви да се правят само на стари основи. За това негово своеволие бил осъден на смърт. Трима заптии заминали за Югово и два дни го чакали да се прибере, за да го арестуват. През това време той работел на манастира. Когато се прибрал в Югово, добри люде го предупредили какво го чака и той три денонощия се крил в една пещера под селото, докато премине опасността.

Че майстор Стоян Узунов е строил църквата в Араповския манастир и допълнителните постройки се потвърждава и от писмо, намерено в неговия архив от внука му Димитър. То е изпратено от игумена на манастира със следното съдържание: „Почитаеми уста Стояне, ще товариш три мулета с овес за семе, за оката даваме по два гологана. Също и хората на марта да докараш, ще почваме работа по строителството. Повече няма. Да прощаваш. 1 февруари 1859 г.” За съжаление писмото не е запазено.

Тридесет и трима юговци са направили дарения за построяването на Араповския манастир. С тях е изградена и тъй наречената юговска стая. В знак на благодарност манастирската управа дала ключ от нея на юговци, за да могат, когато отиват или се връщат от гурбет, да преспиват там. Майстор Стоян също имал ключ за стаята.

Източник: desant.net