Пожарна кула и шепа смелчаци пазели Пловдив от стихии

  • от PlovdivTime
  • 21:09, 20.11.2018

Противопожарното дело в Пловдив и региона има богата история, която надхвърля повече от 170 години. Със своята унищожителна сила и размери огнените стихии са причина в по-големите селища да възникнат групи за гасене на пожари. От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи.

За наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана Пловдивската часовникова кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/, която е една от най-старите в Европа. При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно.

Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от “Янгън кулеси” (пожарната кула). Разнасяли се викове: “Янгън вар” (има пожар!), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от т.н. сакаджии (водоносци) с натоварени на мулетата си тулумби (ръчни помпи) с вода от река Марица.

При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии” (пожарникари) започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.

 

През 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна.

 Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии.

При случай на пожар, дежурните сакаджии веднага се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни в момента, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си задължения те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветление на помещението за дежурство и по 300 гроша лично възнаграждение.

 На следващата година броят на дежурните е увеличен на десет души, като тяхното възнаграждение и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени.

През нощта срещу 25.12.1880 г. възниква историческият пожар в главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В сградата на щаба, старо паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се спаси нещо от нея. Страшната огнена стихия поглъща в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, в резултат на пожара са унищожени муниции, пари и други ценности.

През 1881 официално е дадено началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната охрана.

Пожарната команда е настанена в избата на старата пловдивска община, днешната сграда на природонаучния музей, която и в момента малко се различава от първоначалният си вид.

В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес .

 Първоначално зданието е ниско, продълговато, с малък двор и навес, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем близо до спалнята на пожарникарите се намира оборът - конюшня.

Първият пожарен командир в Пловдив е чужденец, по народност австриец. Той е дошъл от София, но не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 г. за пожарен командир е назначен Али Чауш, най-напред временно.

След това на 10 Декември 1881 г. назначението му се потвърждава от Общината и той получава 5 турски лири.

На 01 Февруари 1882 г. за началник на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев . Той е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. Роденият през 1857 година, огнеборецът посвещава 25 години на противопожарното дело.

Големите пожари по онова време в Пловдив – в сградата на военния клуб и общинския театър през 1927 г.; пристройките на Католическата църква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе конкретни мерки за истинското преустройство на пожарната служба.

През 1928 г. общинската управа в града възлага на фирма “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив предизвиква учудването и възторга на гражданството.

 През периода 1931 – 1942 г. са набавени още 3 коли. С това се повишава техническата съоръженост на пожарната команда и се осигурява по-големия й успех в борбата с огнените стихии .

С разрастването и развитието на промишлеността и инфраструктурата на града през последните десетилетия се подобрява и пожарната защита на населението. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и аварийна безопасност, общо с 13 противопожарни автомобила и една автомеханична стълба.

Създаден е и аварийно-спасителен противопожарен отряд за по-ефективна защита на населението от всякакъв вид бедствия, аварии, катастрофи и други.

За навременното и ефективно откриване и гасене на пожарите допринасят внедрените в множество обекти автоматични пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации.

Фотографии: Ретро Пловдив