По забрадката ще я познаете - ако е пищна и богата, търси се жених

  • от Мария Луцова
  • 10:44, 20.04.2023

Вълшебна фото изложба с характерни забраждания от различните етнографски области на България е подредена в горното фоайе на Дома на културата "Борис Христов". "Визия, разказ, докосване" е дело на майстор Стоян Маринов и фотографите Чавдар Стойчев и Марина Винарова-Стойчева.

Красивите модели са като извадени от стари снимки и това е неслучайно, защото са силно свързани с българските традиции. Те са 19 млади артисти от ансамбъл "Тракия", за които символиката на забраждането е част от живота им.

За откриването на изложбата, която е част от мащабен проект на Регионалната занаятчийска камара, шест от момичетата - Елена Димитрова, Атанаска Челепиева, Радостина Колева, Аксиния Аджова, Петя Иванова и Ирина Василева, бяха живи модели и дефилираха пред публиката.

Всички детайли от забражданията – накити, мъниста, цветя, нанизи с монети,  са изработени от майстор Стоян Маринов.

"В зависимост колко е пищна украсата, изработката отнема от няколко дни до няколко седмици. Всичко съм изработил аз с изключение на няколко забрадки, които обаче също са автентични. В забраждането на българската няма нищо случайно – то е свързано с нейния социален статус и възраст. По забраждането можем да разберем и за какъв празник се е подготвила жената”, разказва майстор Маринов.

Той разкри, че най-пищните забраждания  (покриването на косите) са на момите – бъдещи булки. Те са цветни, с много детайли и предизвикват възхита от множеството детайли, с които са украсени.

„Най-впечатляващо е забраждането на буенеца – водещата жена в моминския ритуал Лазаруване.  Момите сами са изработвали детайлите. За основа е използван мъжки калпак, който е плътно декориран с цветя. Момата  буенец е единствената, която носи косата си разпусната”, разказва майстор Стоян Маринов за едно от най-красивите си творения – украсата за забраждане на буенец от Старо село, Силистренско.

Друго лазарско забраждане пък е така нареченото „Каук” (пуканка). То е също толкова пищно, с множество мъниста, а декоративните елементи по челото на момата, са вземани назаем от току-що омъжена жена. И тази красива украса е част от традицията на преселници от Тракия, заживели в село Поп Кралево, област Силистра.

Фото изложбата е съпътствана и от красив каталог, в който в детайли са обяснени специфичните послания, която всяка украса отправя.  А забраждането е заложено дълбоко в българската, а и не само, традиция.

„Обичаят за сплитането и покриването на косата имал за цел да „укроти”  нечистите демонични сили и същевременно да покаже мястото на жената в семейната и родовата общностна йерархия”, отбелязва гл. ас. д-р по етнология към БАН Галин Георгиев.

„Визия, разказ, докосване” е като приказка и превежда посетителите през времена и традиции от различни етнографски области в България.  Разказва я един от най-забележителните майстори на традиционни костюми Стоян Маринов. Той изработва всеки детайл – тъкан, везмо, маниста.  Работил е костюмите на някои от най-обичаните фолклорни ансамбли у нас, но и много такива в чужбина.

Изложбата е част от мащабния проект на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив  „Занаятите – наследство и бъдеще”. Той продължава една година и е  на стойност 114 000 лв. Финансирането му е от Национален фонд „Култура” и се реализира с подкрепата на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.