Пловдив отвисоко! Виенско колело на Младежкия хълм 400 години след карнушката на Филибето

  • от Парашкева Иванова
  • 15:58, 20.02.2021

Една от любимите атракции на туристите, които посещават Виена и Лондон са прочутото Виенско колело и Лондонското око. Емблематичните забележителности са местата, от където са направени милиони снимки на двата града. През май пловдивчани също ще имат възможност да наблюдават града от повече от 200 метра височина, тъй като на Младежкия хълм ще бъде поставено виенско колело, което ще остане две седмици на върха на тепето, съобщава TrafficNews.

Идеята е на зам. кмета по културата Пламен Панов и кметът на район „Централен” Георги Стаменов и не е случайна. Инициативата всъщност е свързана с една малко позната, но любопитна история от архивите на най- стария жив град в Европа. Точно през 2020-та се навършиха 400 години  от създаването на интригуващата вертикална въртележка, предшественик на днешното, погрешно наричано „Виенско колело“.  Неговата история е описана в „Енциклопедия на Пловдив“ с автор Божидар Тотев.

Време е  да поправим тази несправедливост и да отдадем заслужено признание на усилията на нашите предци, които с много инициативност и трудолюбие, съчетани с неподправено родолюбие са успявали да правят своите малки стъпки към приближаването на страната ни към един по-модерен свят” казва Георги Стаменов. 

„Колелото на историята“ продължава да се върти и сега ние можем да направим нещо, с което създадем приятни емоции както у пловдивчани, така и сред гостите на града. Средствата, събрани през този период, ще влязат в бюджета на Природонаучния музей, за обогатяването на неговата колекция, уточнява кметът. А през уикендите по алеите на красивия пловдивски хълм ще свирят млади пловдивски музиканти.

История на пловдивската карнушка

На 17 май 1620 г. в Пловдив (тогава Филибе), пристига английският търговец и пътешественик Питър Мънди, който обикаля Индия, Китай, Русия и Европа. През тази 1620 г. тръгва от Константинопол за Англия на кон минава и през земите населени с българи в тогавашната Османска империя. В бележките си споменава прочутият каменен мост в Свиленград, построен по заръка на везира Мустафа паша от Мимар Синан. После прекарва няколко дни във Филибе по време на панаир или по всяка вероятност по време на Байрям с общоградски тържества и описва изключително интригуващата вертикална въртележка, предшественик на днешното, погрешно наричано „Виенско колело“.

Пловдивското колело, което вижда Мънди е вид люлка – съоръжение, което включва две вертикални колела, държани над земята от големи стойки. Съоръжението е снабдено с люлки, които при въртенето на колелата запазват хоризонтално положение. В люлките хората се возят за забавление.

Питър Мънди дава първи сведения за видяното от него колело на 17 май 1620 г., като го описва подробно и прави рисунка на съоръжението, непознато до тогава в Европа.

 

В много страни след това колелото е известно като ferris wheel (Виенско колело?), но и като „Bulgarian pleasure wheel“ (Българско колело за удоволствие) изобретено в България. Въртележките били три типа, направени от дърво, като на този вид, пригоден за децата имало приспособления да ги пазят да не паднат, подобие на днешните кабинки. Те били задвижвани от хора.

В страницата, публикувана в Интернет по повод откриването на гигантското колело в Лондон, наречено „London eye“ (Лондонско око), BBC е поместила и рисунката на Питър Мънди, под която е написано „Bulgarian Eye“ of 1620 (Българското око от 1620 г.)

Също в „Уикипедия“, на страницата на „Би Би Си“ и в английски, немски и френски източници, както и на още много места се цитира откъса на Питър Мънди от 1620 г като първото писмено споменаване на този тип увеселителни колела и винаги се отбелязва град Пловдив (Филибе).

Почти цялата книга с бележките от пътуванията на Мънди, може да бъде намерена в интернет под заглавие „The travels of Peter Mundy in Europe and Asia, 1608-1667“ (Пътуванията на Питър Мънди в Европа и Азия, 1608-1667 г.)

За българската общественост фактът, че това колело е българско изобретение, става известен от интервюто, взето от българския изследовател Ненчо Кръстев, публикувано в брой 18 на списание „Лидер“ от 2005 г.