Богата находка на вотивни паметници  – теракоти на различни божества, зооморфни съдове, жертвеници и лампички, откриха археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на последните разкопки на Източната порта в навечерието на 2022 г.

Една от фигурите е особено интересна – теракота на  богиня, чието лице е позлатено.

„Подобна  теракота  се открива за първи път при разкопки във Филипопол, лицето ѝ е покрито със златно фолио. Не ми е известно  да има подобни открития при други археологически разкопки от територията на България. Подобна теракота бе  намерена преди години отново в Пловдив, но тя е със златен накит на врата”, разказва Мая Мартинова-Кютова. 

Теракота - богиня с позлатено лице

Разкопките се проведоха във връзка с коригираната регулационна линия  към  ул. „Митрополит Панарет”.

„Трябваше да направим проучване по тази линия. Започвайки изкопните дейности, стигнахме до една съвременна – от 20 век, канализация за обратни води, с доста голяма тръба, която се излива точно в чупката на крепостната стена. Отгоре имаше около метър и половина насип. Очевидно културните пластове в този сектор са  компрометирани , когато там  са построени  сгради  през  XIX и  XX в. Ние не можахме да решим този проблем, но проучвайки лицето на крепостните стени в дълбочина, попаднахме на част от ранноримска сграда. В малък сектор проучихме помещение със  запазено подово ниво от трамбована глина, стени боядисани в помпеанско червено  и горял пласт върху пода . В този пласт намерихме  значителен брой  вотивни предмети -  жертвеници, лампички, теракоти  (статуетки от глина) на различни божества, изработени с изключително майсторство , разказа  археологът и допълва, че помещението, макар и разкрито в малък сектор,  категорично има култово предназначение. Сред находките е представена  голяма част от римския пантеон -  бюст на Атина със шлем, Афродита, Хермес. Изключителна рядкост са зооморфните съдове. Сградата е унищожена от пожар, а  върху нея  е  построена крепостната стена и по-късните помещения от комплекса към Източната порта”, разказва археологът.

Теракоти, зооморфни съдове и лампички от Източната порта

Мартинова и Груева подчертават, че това разкритие, което е голяма изненада, е изключително важно. Помещението е ситуирано extra muros ( извън крепостната стена) на Марк Аврелий, построена през  172 г. Сл. Хр. Това е неизвестна досега археологическа структура.  Тази сграда дава нов фокус върху интерпретацията на градоустройството в източното подножие на Трихълмието през римската епоха  и  има  голям научен принос за историята на Пловдив.

Археолозите проучваха и още един сектор –  зоната на късноантичната порта.

 „Задачата беше да разкрием  настилката на портата, защото тя беше засипана с баластра преди около 10 години, за да се направи  рампа за влизане  от съвременния тротоар на пл. Ал. Малинов. Трябваше да премахнем рампата, за да разкрием самата порта. Там по проект се предвижда стълба за слизане на античното ниво от съвременната улица. Премахнахме рампата, разчистихме изцяло портата, страниците,  установихме праговия блок, където е била вратата. По дупките, които са изработени  в праговите блокове, се установи, че вратата е била двукрила. Настилката в прохода между двата пилона на портата е от сиенитни плочи, идентични с улицата, която извежда на портата.   Проучихме и една късна настилка – средновековна,  изградена  от фрагментирана строителна керамика и чакъл. Тоест има преустройства, използвани в по-късните епохи. Този факт документирахме и при предишните археоологически кампании”, разказва Мартинова.

Проучвайки този сектор, специалистите виждат, че в  малък участък, около 5 квадратни метра, липсва настилката на античната улица и залагат сондаж.

„Много изненадващо за нас, точно на това място попаднахме на един много масивен зид, изграден в opus quadratum от масивни квадри от пясъчник. За съжаление, поради ограниченото пространство, проучихме само южната фасада на този зид, а неговата ширина, дължина и посока не бяха  изяснени.  Тази нова археологическа структура принадлежи на по-ранните фортификационни съоръжения, които са изоставени, а върху тях е построен комплексът Източна порта с улицата и с портиците от двете страни – целият късноантичен комплекс”, завършва Мая Мартинова-Кютова.

Новите разкрития  имат   значение за изясняване на строителните фази на целия  комплекс и затова Експертна комисия от Министерство на културата предписа в тези зони  да се извърши допроучване на разкритите структури.