Визитата на помощник-директора на ЮНЕСКО у нас Ернесто Отоне ни дава повод за разкажем за обектите в индикативната листа за световно културно и природно наследство. 16  са обектите от България - 11 са културно наследство и 5 природно. Това са Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив (29.01.2018г.), Граници на Римската империя – Дунавски лимес (1.04.2016 г.), Царски некропол на Севтополис – сериен обект, разширение на обект Казанлъшка тракийска гробница (26.02.2016 г.), Старият Пловдив (2004 г.), Тракийска гробница със стенописи край с. Александрово (2004 г.), Античен град Никополис ад Иструм (1984 г.), Бачковски манастир (1984 г.), Късноантична гробница в Силистра (1984 г., Пещера „Магурата” с рисунки от бронзовата ера (1984 г.), град Мелник и Роженски манастир (1984 г.), Две неолитни селища до Стара Загора със запазен интериор и покъщнина (1984 г.)

Три от тях са свързани с Пловдив и региона, но реално серийният обект „Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол”, е единственият, за който през последните години се работи активно за вписване в листата на световното наследство. Как и защо някои от предложенията се движат, а други са „замръзнали” от много години в Индикативната листа?

Запознати с казуса с Бачковския манастир разказват, че след вписването му през 1984 г.в предварителния списък на основание на съответствие на три критерия, дейността за приключване на процедурата е преустановена. През 2004 г. Община Асеновград прави опит да поднови инициативата. Обсъжда се и включването на местността Клувията,  но тогава идеята не се възприема от игумена на манастира дядо Борис, който остана в историята с един секс запис и заради това бе изпратен в Рилския манастир от Светия синод с наказание „Послушание”. След отказа на игумена казусът с кандидатурата на манастира остана на трупчета.

Ето как е представена кандидатурата в официалния сайт на ЮНЕСКО: 

Кандидатурата е подадена на 1 октомври 1984 г. Предложението е на Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Обектът е представен с кратък разказ за основаването му през 11 век, което го прави един от най-старите манастири на Балканския полуостров, свързан с три култури.

Съхранил е уникални и изключително ценни паметници на архитектурата и живописта, характерни за източноправославната култура. Манастирската костница (11 в.) представлява двуетажен параклис със стенописи и в двата етажа. Той е уникален за целия източноправославен свят. Църквата "Св. Архангели" е рядък пример за двуетажна сграда от 12-14 в. Трапезарията (17 в.) съдържа живописен ансамбъл, цялостно запазен, който може да се сравни само с един или два подобни паметника в териториите на източноправославните региони. Главната манастирска църква „Св. Богородица“ съдържа стенописи от 17 век, които са много добре запазени. Стенописите на църквата „Св. Никола” и на някои от манастирските сгради са тясно свързани с местната култура през 19 в. В околностите има няколко помощни сгради, параклиси и светилища, разположени сред разнообразна и приятна планинска природа. Сложният характер на този паметник, високата му степен на автентичност, ролята му в културните взаимоотношения на три нации през Средновековието и наличието на ценни и уникални паметници на архитектурата и живописта определят изключителното му значение.