Ралица Чобанова, 11 клас в СУ "Св. Патриарх Евтимий", възпитаник на Елена Левашка в Курса по творческо писане в Общински детски комплекс

Бъдни вечер. Градът беше оживен. Пухкав сняг се носеше нагоре–надолу по улиците. Лампичките, окачени по витрините на магазините, примигваха в различни цветове. Минаваха всякакви хора. Едни бързаха, навярно за да приготвят празничната трапеза. Други пък мъкнеха големи чанти, пълни с подаръци. Имаше и такива, които се разхождаха бавно под ръка, но те бяха рядкост.

Отвсякъде се носеше аромат на вкусна храна. В къщите на хората беше топло от непрестанно горящите камини. Всички вече бяха украсили елхите по домовете си. Децата бяха развълнувани за подаръците, които им предстоеше да отворят идната сутрин. В малко квартално магазинче, близо до централната улица, влезе момченце може би на около 10 години. То носеше малък списък с продукти, които трябваше да купи.

Продавачът ги приготви, взе парите от ръката му и видя, че не достигат. Момчето се притесни, протегна се да вземе списъка обратно, но човекът го спря. Пъхна листа в чантата, а с него - и един шоколад. Подаде му пълната чанта и неочаквано му върна и парите. Усмихна се и пожела на момчето весели празници. Очарован и смутен, малчуганът излезе от магазина. Помисли си, че с парите, които са му останали, може купи торта и да подари нещичко на майка си, за да я зарадва.

Тъй като не живееше близо до мястото, на което се намираше, трябваше да побърза, преди да се стъмни. Отиде в близката сладкарница, но и най-евтината торта беше твърде скъпа. Не разполагаше с толкова пари. Затова на връщане към вкъщи взе само едно цвете. Когато се прибра, скри цветенцето зад якетата в коридора, за да не го види майка му. Отиде в кухнята и постави продуктите на масата. Майка му влезе в стаята, взе чантата и първото, което видя, беше шоколадът. Погледна го с гняв и недоумение. Докато момчето бъркаше в джоба си, за да извади парите, майката вече му се караше.

И когато нямат пари дори за сметките, то мисли само за себе си и купува неща, които не могат да си позволят. Момчето постави полека парите до нея и излезе безмълвно от стаята. Влезе в хола, където не беше украсено. Там нямаше елха, нито гирлянди или лампички. Беше хладно.

Само една малка печка в ъгъла се опитваше да сгрее стаята. Момчето седна на дивана и си помисли как скоро всичките му съученици ще разказват за подаръците, които са получили, и за местата, на които са били. Полегна, пророни сълзичка и скоро заспа. На сутринта отвори очите си и видя как майка му стоеше до него. Тя го галеше по челцето и му се усмихваше. Прикани го да стане и да отидат в кухнята.

На дървената маса имаше кутия. Погледна майка си учудено и се приближи. Отвори кутията и вътре откри малка шоколадова тортичка, точно тази, която толкова искаше да купи за майка си. Малчуганът се зарадва. Помисли си, че това е най-хубавият подарък. Затича се към антрето и взе цветето, което си стоеше там, където го беше оставил. Подаде го на майка си, а тя се просълзи и го прегърна.

И за нея цветето беше най-хубавият подарък!