Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Йоханнес Артинян, скулптор, художник и уеб дизайнер, идеолог на онлайн платформата на „Пловдив 2019” с I-CREATIV студио 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Моето мнение е малко по-различно от това на  повечето мои колеги и приятели. Краткия отговор е:  инициативата Европейска столица на културата надмина моите очаквания. Разбирам много добре доводите и в известна степен разочарованието на хора като Емил Миразчиев и Сашо Секулов, които са ангажирани и емоционално, и професионално с проявата от години. Според мен обаче, трябва много ясно да се разграничат нашите желания от обективните и субективните предпоставки. Превръщането на Пловдив в един истински европейски център на изкуството не е задача на една проява, не е задача и на едно десетилетие. За да се случи това, е необходимо да има много по-невидими и дълбоки промени в обществото ни. Необходими са кардинални реформи в образованието, управлението и стратегиите в областта на културата. Необходим е и определен човешки и управленски капацитет и най-вече осъзната потребност. Така че резултатът е съвсем приемлив. 

-С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Практически с всички акценти на програмата: „Оpera Open”,  премиерите на Драматичния и Кукления театър, джаз фестивала Plovdiv Jazz Fest. Много силна проява бе и One Dance Week. Естествено, моите пристрастия са към визуалните изкуства - проектите на сдружение „Изкуство Днес“ и фондация „Отворени Изкуства“.  За мен много значима бе Седмица на съвременното изкуство. Тази проява събра в едно световни имена и съвременни пловдивски артисти в един универсален, общочовешки контекст. От гостуващите изложби бих отбелязал колекцията на Ифа.  

Иска  ми се  да отбележа и много високото ниво на графичния и уеб дизайна, свързан със събитието. Това са продукти, които са незабележими, но изключително важни. 

-Къде се провалихме? 

- Не бих използвал термина „провал“. Още повече след отговора ми на първия въпрос. Но да кажем, че има възможности, които не се използваха или се използваха не съвсем рационално. Това се отнася най-вече за инфраструктурите проекти.  Поради някакви причини, не се наемам да ги анализирам тук, ние не умеем да “градим“ устойчиво с перспектива и най-вече с мисъл за цялото. Нещо много ни влекат „бутафорните“ решения и кръпки на парче. 

-Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Това е трудно да се предвиди. До голяма степен зависи от волята и възможностите на общината да продължи с финансирането (макар и не в такъв размер) и най-вече с логистиката  на културни проекти. За целта фондация „Пловдив 2019” трябва да се запази в някаква форма. Пловдив е променен, дали  в тази посока и степен, в която ни се иска, е друг въпрос. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За “Пловдив 2019“: Беше силна година за сценичните изкуства - театър, опера, танцЗа мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас, казва Галина Лардева

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова