Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Проф. д-р Галина Лардева, Декан на факултет „Изобразителни изкуства” в АМТИИ, куратор на Националните есенни изложби и организатор на „Необозримо за Кольо К.” – изложба в откриващия уикенд на Европейска столица на културата – Пловдив 2019 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Доколкото съм имала конкретни очаквания, те са се разполагали не в перспективата на фестивалния афиш (там нещата по правило се развиват без някаква интрига), колкото като възможности да се развие някаква инфраструктура, която да се ползва в годината и да остане след нея: музейни, галерийни, изобщо презентационни и дискусионни пространства, сцени от различен тип и порядък, особено такива, които да са предназначени за децата и младите хора. В този смисъл, макар и вероятно утопична, за мен е особено добра идеята за създаване на пространства за култура в Тютюневия град. Изобщо културата в съвременен смисъл означава самите свързаности – работещите авторитетни институции, включително образователни, и техните мрежи, а не единствено празникът.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

- Със спектакъла „Медея”, като цяло бе силна година за сценичните изкуства – театър, опера, танц. Свързвам я и с реставрацията на Голямата базилика, макар и несвързана конкретно с програмата „Пловдив 2019”, построяването на нова изложбена сграда в Пловдив, изложбата от колекцията на IFA.

 - Къде се провалихме?

- Категорично в идеята, заложена в слогана „Заедно”, който си остана само пожелание. За мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас. Едва ли има съмнение, че Пловдив е място, което се посещава заради красотата, традицията и артистичния дух. В този смисъл считам, че музеите в Пловдив изискват повече внимание, финансов ресурс, професионално менажиране и реклама.

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години?

- Би било изключително жалко, ако не се използва ресурсът от опит, контакти, реклама, подготвени хора и т.н., който би бил от полза за Пловдив и в бъдеще. Но за това е необходим непредубеден и точен анализ, добра воля за сътрудничество и чувство за историчност. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

За “Пловдив 2019“: Очаквах да видя една много по-интензивна и смислена годинаСъбитията, с които свързвам изминалите години, са безпорно много ярките издания на Седмица на съвременното изкуство, в които успяхме да привлечем за участие имена от световната сцена като Ханс Шабос, Алберто Гарути, Юлиян Розенфелт и Бил Виола

За „Пловдив 2019”: Година на професионалната отговорност на националните културни институтиИма известен шанс да има ефект от събитието, ако новият Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие

За „Пловдив 2019”: Да продължим, но след сериозен анализ на свършено и несвършеноКогато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра, казва Пенка Калинкова

За “Пловдив 2019“: Инициативата показа, че имаме изкуство на световно нивоТеатър, опера, изложби показаха, че градът ни е богат на събития, казва галеристът Стоян Даскалов

За “Пловдив 2019“: Нямаше го слогана “Заедно“, а имаше разединение между културните общностиВ чисто туристически план, докато няма нарочна маркетингова структура по туризъм в общината или областта, не може да се говори за планиран ефект от събитието

За “Пловдив 2019“: Градът не беше подготвен, изчистен, „нагласен” като за посрещане на скъпи гостиХаресах много събития - премиерата на „Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов, цялата програма на „Опера Опън”, Лиз Райт и джаз феста, постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, казва Елена Левашка

За “Пловдив 2019“: Не предизвика национална или поне регионална еуфорияМисля, че най–значимите, най-високите културни постижения бяха на пловдивски творци, казва галеристът Димитър Инджов

За “Пловдив 2019“: Постигнахме важни цели - децентрализация на културния сектор и акцент върху танцаПровалът ни бе, че се примирихме се с “реалността”, забравяйки, че реалността е такава, каквато я направим ние, казва директорът на “ЕДНО“ Асен Асенов

За Пловдив 2019: Реализираха се множество “политически коректни” проекти, които разпиляха средстваНикога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна, казва журналистът от БНТ-Пловдив Десислава Шишманова