Великите любовни истории на ХХ век: Цветана Манева и Явор Милушев като Ромео и Жулиета на пловдивската сцена

  • от Гергана Молова
  • 14:53, 12.09.2021

На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.

Има такива личности, които със своето обаяние открадват сърцата на хората завинаги. Има и такива любовни истории, по които хората въздишат. Една от тях е пламенната обич на Цветана Манева и Явор Милушев.

Името на Цветана Манева е свързано в живота с това на известния актьор Явор Милушев. Те са неразделни от 1973 г. Грижливо пазят в тайна миговете, които са ги направили най-щастливи заедно. Предпочитат да говорят за изграждането и жилавостта на своята любов. Макар и родена в театъра, любовта им се оказала най-дългата и искрена роля в живота им. Пловдив още ги помни като Ромео и Жулиета. Преди 30-ина години, Цветана и Явор събират погледи като най-красивата двойка по главната улица под тепетата. По-възрастните шушукат, че това е втори брак на най-хубавата пловдивчанка. Младите пълнят салона на театъра, за да ги гледат в Двама на люлката. Началото винаги е много романтично и е хубаво, че така остава в спомена, връща се назад Манева. „Ние отдавна се познавахме, после снимахме заедно, след това работихме заедно, живяхме заедно, станахме семейство и така до ден днешен”, разказва актрисата.

„Спомням си много ясно как се появи Явор. Аз говорех по телефона във фоайето на ВИТИЗ. Беше зима. Тогава той беше студент последен курс. Влезе отвън. Аз продължавах да си говоря. Той се наведе, целуна ме по бузата. Беше много усмихнат и ухаеше на чистота. Бях го срещала и преди, знаех кой е, но толкова близо никога не се бяхме приближавали. Нямах никакво време да разсъждавам в този момент. Усетих аромат, дъх, който като че ли ме омагьоса. Омагьоса ме….

След време, снимах с Бинка Желязкова. Бяхме в Киноцентъра, в един павилион. Спомням си, че бях качена на някаква платформа, по-висока. Виждах всичко от високо. Видях го как се появи. Беше дошъл до Киноцентъра и влезе при нас на снимките. Приближи се до платформата и протегна ръце към мен. Аз застанах на ръба и също протегнах своите. Явор ме хвана и ме свали от подиума. Пулсът ми полудя, замаях се, разтреперих се, ето на това се казва „да ти омекнат коленете". За този момент говоря. Идва от никъде. Беше като вятър. Вятър, който те поема и ... край. Какво да го мисля?! В такива случаи не се мисли, то ако се размислиш, може и да не ти се случи. Погледът му. Абсолютно незабравим. Всъщност бях го запомнила от финалния кадър на филма „Игрек 17". Оттам си спомнях очите му. Сега вече не ме гледа по този начин, естествено, и слава Богу! Би било ненормално след толкова години гледане. Много вярвам на човешкия поглед, на очите. Има хора, които, когато ти говорят, не те гледат. Аз обичам да се гледаме в очите. На това вярвам, през това разбирам неизреченото, тогава съм сигурна, че това, което ми се случва, е истинско. Тогава Явор ме гледаше в очите. И продължаваме да го правим и двамата и до днес. Ние не сме две половини на едно цяло. Ние с него сме две цялости, които не могат една без друга, но всяка си има собствената пълнота и смисъл. Явор и аз, след 50 години заедно, мисля, че няма нужда от формулировки какво сме един за друг и дали можем един без друг. Мисля, че отговорът е кристално ясен.”

Едва ли има какво повече да добавим! Изчерпателният и затрогващ разказ на актрисата е достатъчно показателен. Остава да въздъхнем с умиление пред красотата на тяхната лзбова история!