Великите любовни истории на ХХ век: Борис Пастернак и Олга Ивинска – нечовешка любов, изстрадана в Гулаг

  • от Гергана Молова
  • 18:57, 30.03.2022

На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.   

Да обичаш до такава степен, че да се жертваш и да понесеш затворничество, мъчения, дори Гулаг... възможно ли е? Олга Ивинска го прави за Борис Пастернак - една нечовешка любовна история.

Историята на Олга и Борис е не само литература и поезия. Още по-малко - поредица от невинни срещи - Борис е женен, Олга вече е с два брака актив. В драмата са намесени още Сталин, политическият апарат на Съветския съюз, КГБ, което тогава все още се нарича МГБ, мъчения и затвор, и редакторът Фелтринели. Да не забравяме и един Гулаг - сибирски. 

Родителите на Борис – художникът Леонид и концертиращата пианистка Розалия Кауфман, имали забележително щастлив брак. Майката, смятана за голям талант от дете, се отказала от кариерата си, за да подкрепя съпруга си. Жертвата й се превърнала в идеал за брака за Борис.

През 1922 г. Пастернак, вече успял поет на 32 години, се оженил за Евгения Лури. Булката била художник и определено не си падала по домашните задължения. В една от бележките си поетесата Анна Ахматова отбелязва, че Борис сам правел супа за цялото семейство. През 1930 г. писателят се влюбил в далеч по-отдадената на дома Зинаида Нейгауз, жена на приятеля му пианист Генрих Нейгауз.

Животът с гордата с дома си Зинаида бил много по-добре организиран от този с Евгения и нейния хаос. Но отново нещо липсвало. Ахматова казва: Зинаида може би управляваше дома си с твърда ръка, но за страстен мъж като Борис, тя не беше шампионката, за която той бленуваше“.

Изминали още 12 години преди Борис, вече на 56 години, да срещне идеалната за себе си жена. Олга Ивинска била 34-годишна, работела като редакционен асистент в литературното списание „Нов свят“. Тя вече била истински поклонник на творчеството на Пастернак.

Олга работи като редактор в литературното списание „Нов свят“, когато среща Борис през 1946 година. Тя също пише, доста прилично при това, основно поезия. Добър преводач е, с подчертан нюх към млади писателски дарования. На 34 години с два брака зад гърба си, и двата приключили след смърт на съпрузите: единият обесен, другият загинал във войната. Отглежда сама дъщеря си Ирина, работи здраво и се възхищава на Пастернак от години. Не пропуска нито едно негово литературно четене пред публика, а Борис остава запленен от нейните много тъжни, много хубави, много небесносини очи.

„Той беше там, пред бюрото ми, най-щедрият мъж на света, който беше създаден да говори от името на облаците, звездите и вятъра, който знаеше верните думи за страстта на мъжа и слабостта на жената.“

Първата им среща им била от онези, които променят живота.
"Бях просто разтърсена от усещането за съдбовност, когато моят Бог ме погледна с пронизващите си очи. Погледът му беше властен, беше мъжко взиране, което не можете да объркате. Това беше човекът, от когото имах най-голяма нужда в живота си, единственият, който вече беше част от мен. Това беше шок, но и истинско чудо", казва Олга по-късно.

Чудо или не, факт е, че тя изиграва огромна роля в живота на писателя. Когато той най-накрая й признава любовта си, тя му връща писмо, пълно с признания и разкрития за собствения й изпълнен с трудности живот. 

Консумират любовта си 6 месеца след първата си среща
След това Олга става и започва да пере и да глади панталоните на Борис. Гладенето може да било ключ към сърцето на писателя, но се оказало недостатъчно за брак. Тя страдала много, че той може да споделя страстта си с нея, но отказва да се оженят. Всеки път, когато планирал да се раздели със Зинаида, просто "не можел да намери думите, с които да й го каже".

Двамата са заедно цели 13 години, които са всичко друго, но не и лесни, но за сметка на това дават живот на един от най-големите шедьоври в световната литература. “Любовта ни разцъфтя през 1946 г., с появата на черновата за "Доктор Живаго" и продължи да расте с броя на страниците, написани от Борис.”

През октомври 1949 година, Олга е арестувана и отведена в Лубянка, седалището на тайните социалистически служби в Москва. В продължение на седмици търпи разпити и мъчения без да се пречупи. В крайна сметка е осъдена на 5 години в лагер заради подозрения за контакти с шпиони.  Целта е да я накарат да признае, че Пастернак пише книга против социализма, което очевидно им трябва, за да го осъдят. Впоследствие, в свое интервю, Борис ще каже: "Олга беше въплъщение на радостта от живота и себеотрицанието. Образът на Лара от моите зрели творчески години е изписан в сърцето ми с нейната кръв и нейния затвор.“

След като я освободили през 1953 г. благодарение на амнистията след смъртта на Сталин, Борис помолил дъщеря й – 16-годишната Ирина, да каже на майка си, че връзката им е приключила.

Но се оказало, че това не е краят. Олга се върнала в живота му и била край него по време на фурора на „Доктор Живаго“, публикувана в западния свят през 1957 г., но разгневила съветските власти. Комунистическата партия изхвърлила Пастернак от писателския съюз на СССР и го принудила да откаже Нобеловата награда за литература. Животът му станал толкова тежък, че той поискал от Олга да се самоубият заедно.

В писмо до свой приятел от Западна Германия през 1958 г. писателят признава, че „са я арестували, защото не могат да арестуват мен. Ако съм жив и свободен, дължа го на нейната съпротивата и героизъм.” Пастернак се чувства виновен, че подмолно е свел глава, за да си осигури спокойствие. Той не е способен на велики прояви на бунт, уравновесен и благоразумен е. Поетесата Марина Цветаева го определя с крайните думи „слаб и страхлив“. 

На своята Олга той пише: „Мое златно момиче… с теб ме свързва живота, слънцето, което свети през прозореца, чувството на самонадеяност и тъга, чувството ми за вина, осъзнаването на моята слабост и неадекватността на това, което направих досега… Прегръщам те много силно и почти припадам от нежност, почти плача“.

След освобождаването, Олга се мести в малка къща, близо до Борис - в Пределкино, до Москва, и любовта им продължава оттам, откъдето е прекъсната. Зинаида обаче попречва на съперницата си, отмъщавайки си жестоко и горчиво. „Аз обичах Борис и не мога да се самозалъгвам, мислейки си каква нужда е имал от мен. Благодарна съм на съдбата, все пак, че запази мястото ми до себе си, докато бях в затвора", намира сили да признае Олга. 

Наградата за любовницата за лоялното й отношение през годините била, че Зинаида и роднините на писателя й забранили да е до смъртния му одър. Тя стояла на верандата на къщата, докато той умирал в дачата си. След смъртта му през 1960 г. тя отново била арестувана, заедно с дъщеря си и пак била изпратена в трудов лагер, където останала до 1965 г. През 1978 г. Олга пише своите мемоари, в които разкрива ролята си в живота на Пастернак. Умира през 1995 г., след като държавата отказала да й върне архива от писмата на Борис Пастернак, отнети й от КГБ.