Тенорът Валерий Георгиев: Завръщането на сцена ме кара отново да дишам и живея, отново съм аз

  • от Мария Луцова
  • 19:59, 10.06.2021

Валерий Георгиев е един от петимата изпълнители, които ще чуем в бляскавия концерт „Карузо Гала” на 12 юни от 21 часа на сцената на Античния театър в Пловдив. Заедно със солиста на Варненската опера на сцената ще звучат още двама български артиста – Иван Момиров и Даниел Дамянов. До тях застават италианските тенори Фабио Армилиато и Анджело Фиоре. За предстоящото събитие говорим с тенора:

- Г-н Георгиев, предстои един концерт, в който звездна петорка си дава среща на сцената на Античния театър, за да почете един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство - Енрико Карузо. Как се роди идеята?

- По повод 100-годишнината от смъртта на най-великия сред тенорите - Енрико Карузо, в целия свят се провеждат музикални събития в знак на преклонение пред неговата класа. Ние в Държавна опера Варна не правим изключение, така че когато г-жа Даниела Димова, нашият директор, ми предложи да участвам в концерта Карузо Гала, заедно с други тенори, аз приех с огромно удоволствие. Радвам се, че ще пея, заедно с колеги, които познавам и с които работя от години – Фабио Армилиато, Иван Момиров и Даниел Дамянов. С Анджело Фиоре се срещам за пръв път и вярвам, че и в бъдеще ще си партнираме на сцената.

- Кои са най-знаковите произведения, които публиката ще чуе?

- Не бих могъл да отлича нито една от ариите, канцонетите или песните от репертоара на Карузо, включени в гала концерта, защото те всички са прекрасни и популярни. Както често обичам да казвам, най-хубавите оперни арии са написани за тенор. Съжалявам само, че тук публиката няма да чуе Царицата на ариите „Nessundorma” от „Турандот“, защото Карузо не я е пял - Пучини е написал тази опера след смъртта му.

- Има ли днешното време такива изключителни изпълнители, които биха могли да бележат с таланта си идните поколения?

- Във всяко едно време има изключителн изпълнители, от които се учат следващите поколения. След Карузо идват Бениамино Джили, Марио дел Монако, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Роберто Аланя и т.н. Особено ценя големите български тенори, като започнем от Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор - основател на Варненската опера, и продължим с всички звездни български гласове, които светът познава като „българското оперно чудо“.

- Вие имате интересна творческа съдба – започвате като музикант – оркестрант кариерата си, а после се качвате на сцената като оперен изпълнител. Какво ви накара да направите този преход? Пеенето ли беше вашата мечта?

- Определено не беше моята мечта, но така се получи. В момента, когато стъпих на сцената, разбрах, че това е моето призвание. Маестро Руслан Райчев ми беше диригент в Националния музикален театър и когато разбра, че съм записал да уча и оперно пеене, ми каза: „Ти няма да останеш валдхорнист. Стъпиш ли на сцената като певец, то е за цял живот.“

- Коя е ролята, която Ви вдъхновява най-много?

- Много ми е трудно да посоча само една. Но след работата ми с големия Хосе Кура върху „Манон Леско“, почувствах ролята на Де Грийо особено близко до сърцето си ( б.а. Георгиев е част от репетиционния процес за концертното изпълнение под диригентството на Хосе Кура в Пловдив през април).

- Какво е усещането ви на артист след завръщането на сцена след ограниченията заради пандемията?

- Дишам, живея, отново съм аз.