Таню Митев празнува 75-годишнина с изложба в Пловдив

  • от Мария Луцова
  • 18:34, 16.02.2019

Таню Митев е роден на 27 февруари 1944 г. в Пловдив. От 1976  г. е член на Дружеството на пловдивските художници, а от 1985 - на Съюза на българските художници. Членува и в Международната асоциация по пластични изкуства към ЮНЕСКО. Участвал е в множество национални изложби в София, Карлово, Смолян, Добрич. Показвал е творбите си в самостоятелни изложби в България, Франция, Белгия, Швейцария. Едно от най-интересните му преживявания е свързано с изявата му във Франция. На въпрос към галериста как е решил да го покани, отговорът бил: „заради картините ви и заради факта, че сте български артист“. Оказало се, че любимият художник на французина е Жорж Папазов – български творец от световна величина.

За силата на изкуството, знаковите приятелства и равносметките си говорим с художника Таню Митев, който на 27 февруари от 18.30 часа ще открие самостоятелна изложба, посветена на юбилея му, в галерия „Aeterna“.

 

- Маестро, след броени дни откривате изложба в галерия „Aeterna“. Какво ще видят ценителите в експозицията там?

- Посетителите ще видят картини, рисувани в годините - отпреди 40 години, а може би и повече, до ден-днешен. Изложбата е посветена на моята 75-годишнина и е по идея на галериста Стоян Даскалов. Той е човекът, който направи селекцията на картините и със завиден професионализъм и всеотдайност работи по осъществяването й. Събрани на едно място, картините ми от изложбата в галерия „Aeterna“ са вид равносметка за извървения път – път труден, но резултатен, път, в който винаги съм се стремял да се развивам без да изневерявам на стилистиката, която имам. Изложбата ще бъде богата, разнообразна, тъй като това са картини, правени през целия ми творчески път.

- Един от централните образи в творчеството ви е жената. Какво ви провокира да й посветите толкова вдъхновяващи картини?

- Жената е в основата на всичко – на самия живот. Тя е началото. Картините ми, вдъхновени от жената, са посвещение, преклонение, възхищение от красотата и силата й. Те са творческият израз на моите емоции, на отношението ми към жената. Особено тракийката, която е основна тема в творчеството ми.  Картините ми са поглед към традицията, към наследствеността, към историята, такава каквато трябва да я помним и съхраняваме. Вдъхновени са от фолклора, надпяванията, природата на България.

- Говорите за духовни неща, но дали е възможно да спасим традициите в този материален свят?

- Творците не са хора на материалното, а на духа. Тяхната мисия е точно такава – да съхраняват и пазят традициите. През 70-те години бях близък със Златю Бояджиев. Спомням си как рисуваше една голяма картина – „Родопска сватба“. Платното беше опънато на цялата стена в ателието му. Възхищавах се на героизма, с който твореше. Вече беше получил инсулт и рисуваше с лявата ръка. И работеше упорито и всеотдайно. Често ме канеше и често идваше при мен – в ателието ми срещу Кукления театър. Показвах му картините си, а той ги сочеше с бастуна си и отсичаше „да“ или „не“.  Неговата оценка беше барометър за мен. Благодарен съм, че имах шанса да общувам с него. Златю Бояджиев вдигаше високо летвата. В този период ми направи портрет. Аз пък му помагах в ателието – опъвах му платна, грундирах ги и попивах всички важни неща, които споделяше с мен.

- Успяхте ли нещо да си откраднете от него?

- Да. Основното, което научих от него, бе - всекидневна работа, без събота и неделя, без почивка, без празници. Постоянна работа!

- Бил сте близък приятел и с Йоан Левиев…

- Да, имахме дългогодишно приятелство. За съжаление Йони си отиде рано. Спомням си, че откри една моя изложба в София. Заедно правехме много монументални творби. Той ги проектираше, аз ги изпълнявах – например мозайката в приемната зала на Външното министерство, стенописа в Националния дворец на културата. Работехме и по мозайките на Бузлуджа, по мократа фреска в Драматичния театър в Пловдив. Покрай него добих много голям опит.  В последствие сам правех проекти на сграфита и стенописи.  Мои стенописи има в новото кино в Сопот, фасадата на кметството на Рогош и други.

- Каква е равносметката за тези 75 години?

- Мисля, че по отношение на творчеството ми равносметката ще я направят времето и публиката. Аз имам своята задача – да продължавам да рисувам.

- Има ли на кого да предадете четката и палитрата?

- Имам син и дъщеря, които не се занимават с изкуство, макар че дъщеря ми завърши Сценични кадри. Рисуваше добре, но в момента живее и работи в Брюксел. Виж внукът ми се развива много добре, има талант.