Петър Салчев е един от изявените български джаз музиканти на нашето време. Осъществява редица записи за БНТ и БНР, солист на Биг Бенда на БНР, Биг Бенд Пловдив, работи с Ангел Заберски-син, Живко Петров, Христо Йоцов, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Асен Дойкин, Милчо Левиев, Петър Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Оливер Йосифовски, Костас Магинас, Мариус Поп, Дорина Маркова, Борис Тонков, Крейг Бейли, Армел Дупас.

Петър Салчев и музиканти с диригент кап. Цветомир Василев ще дадат старт на мултижанровия фестивал „Лято в Стария град“ с концерт „Sting the Opera“ на 4 юни от 19 ч. в Епископската базилика. Събитието е с вход свободен.

Форумът се организира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 г. 

- Г-н Салчев, предстои откриването на фестивала „Лято в Стария град“ с вашия концерт „Sting the Opera“ и то в необикновената атмосфера на Епископската базилика. Какво ще чуе и преживее публиката? 

- Новите трендове са да се правят концерти на интересни, нехарактерни, некомерсиални места, а Епископската базилика се утвърди като такова. Ние като артисти се предизвикваме и провокираме да приемем даденостите в това пространство и да адаптираме нашата музика, нашия звук в съответствие с него. Целта е публиката да се наслади на концерта. Това, което ще се случи днес, е една адаптирана версия на големия ни проект „Sting the Opera“ на Старозагорската опера и военния Big Band – Стара Загора с диригент кап. Цветомир Василев, в който съм солист. Тези аранжименти звучат по един доста класически начин, бих казал на ръба на жанра, вариант. Целта ни бе да покажем, че не само класици, написали гениалната си музика преди 2-3 века, могат да бъдат интерпретирани в съвременните големи симфонични оркестри, а и живи класици, какъвто е Стинг. Ето, това е интересното в този проект. 

В Епископската базилика ще изпълним красива и много интересна музика, адаптирана за по-малък състав. 

- Как публиката прие „Sting the Opera“ в началото? 

- Беше много интересно, защото аз първоначално отказах, бях спрял да слушам тази музика, въпреки че съм израснал с нея. Но в последствие, когато повече от настоятелно се обърнеха към мен от ръководствата на операта и на Биг бенда, приех и започнах да работя. Усетих музиката на Стинг по различен начин. Открих толкова много дълбочини, които никога не можеш да изследваш само със слушане. 

Много е интересно да изследваш текстовете, музиката, как се движат тези две изкуства. Стинг съчетава и двете по невероятен начин. 

Началото беше през 2019 г., когато проектът беше готов да излезе на сцена. Той имаше две дати - предпремиерна и премиерна. Те се случиха пред две пълни зали.  Хората бяха възторжени. И след това изпаднахме в онази интересна световна ситуация и културна криза, в която всички трябваше да се дистанцираме от работата си и да останем вкъщи. Независимо от това през годините този проект има завиден живот и присъствие. 

Имаме поне 10 концерта на година с голям оркестър и Биг бенд, защото организацията на турне е много трудна задача. Струва си обаче, за да усетим реакцията на публиката. 

Тя е изключително възторжена. Не е имало място, където да ни пуснат безразлично да си тръгнем от сцената. След нашата интерпретация на тази музика, хората наистина я припознават, опознават много добре и се готови винаги да участват интерактивно в нашия пърформанс. Надявам се и да продължи да е така. 

- Каква е магичната спойка между поезия и музика, която прави Стинг космически? 

-  Хубав въпрос, но е много трудно да се обясни, защото именно в това е магията. Бих казал така: В певческото изкуство има няколко основни линии, които ако вървят заедно, тогава имаме наистина магия. Това е текстът, това е мелодията, това е хармонията и това е ритъмът. Стинг е просто гениален конструктор на този гениален пъзел, който ние накрая наричаме музика. 

Думата конструктор не съм я измислил аз. Самият Доминик Милър, негов китарист вече повече от 25 години и дясна ръка на Стинг, написал едни от най-хубавите му песни, говори за него като конструктор. Той сглобява конструкции и прави гениални, красиви кули от тези основни линии, които се мултиплицират в една много красива музика и текст.

- Какво открихте лично за вас  като послания? 

- Открих едни толкова интересни, дълбоки метафори, които не бях чувал, когато само слушах тази музика. Когато започнах да изследвам текстовете, видях как се пише тази поезия, видях отношението на Стинг към източния свят, видях отношението му към живота по принцип, към теми, които той е засегнал преди повече от 30 години, и днес са толкова актуални. 

Като, например, това, че от насилието и чрез насилието не произтича нищо добро, каквато е темата на емблематичната му песен „Fragile“. 

- Използвахте думата конструктор, но този конструктор ще си остане конструктор, ако няма лична харизма. Така ли е? 

- Нека го кажем така – Стинг е изтъкан от това нещо, наречено харизма. Затова музиката му е магична и посланията ѝ достигат до толкова много хора. 

- Може ли изкуственият интелект  да отмести работата на истинските творци? 

- Големите открития на човечеството винаги са направени в името на емпатичното бъдеще, в името на това човек да бъде по-добър, да бъде по-качествен, по-смислен, по-осъзнат. Те са направени с мотив за добро. Лошото е обаче, че като се върнем назад в историята, самият човек успява да превърне целия този позитивен креатив в оръжие срещу себе си. 

Тук се крие и отговорът на въпроса ви. Ако допуснеш това нещо да те убива, то ще те убие. Ако допуснеш да ти вземе работното място, например, то ще го направи. 

Аз мятам, че най-голямата мъдрост и талант в момента си крие в това как човек балансира и как може да използва големите привилегии, които му дава съвременната цивилизация. Да ги използва така, че да бъде по-добър, а не да си мисли, че ще му вземат работата. Да вземе това, което може да му помогне, за да бъде по-смирен и по-истински. А не подобен тип разсъждения, които са характерни по-скоро за масовия мейнстрийм вкус, който винаги търси страшното, винаги търси минорната нотка във всичко това, което се случва с нас. 

- Как се промени пазарът на музика и начинът на общуване с публиката през годините и как се случва днес с множеството комуникационни платформи? 

- Промяна, разбира се, има, но това не е необичайно, а резултат от процеси, които са напълно логични. В средата на миналия век бяха актуални винилите, после се появиха аудио касетите, след това сидитата. Сега всичко е в нашите телефони. 

Моят фокус, в който разсъждавам, е малко по-различен. Аз, примерно, смятам, че след точно 10-15 години няма да има вече интернет. Просто хората ще общуват с оная част от мозъка си, която досега не са активирали. Ще общуват с вибрации, които никой не предполага, че можем да използваме. 

Фантастите вече ни показват тези неща, а това, което са ни показали те през годините, се е случвало. Тъй че аз лично вярвам, че този глобален свят, който е подчинен на глобалната мрежа, много скоро ще бъде трансформиран в друг. И тогава пак се задаваме същите въпроси. 

- То тогава, ако разсъждаваме така, може да стигнем и до варианта, че всеки човек ще си бъде композитор на собствена музика. 

- То и сега е така. Само се замислете! Всичките тези компилации, този огромен обем от музика, която се стриймва непрекъснато, ти можеш да го компилираш така, както си пожелаваш. Преди какво беше? Взимаш една плоча, пускаш я и докато не я изслушаш цялата, трудно е да я замениш веднага с друга. А сега само с едно кликване ти пускаш друг жанр, друга музика, други послания, други артисти.  

Аз лично нямам проблем с това. Моят последен албум излезе и на компакт диск, и в цялото медийно пространство. Не се интересувам какъв е интересът към него. Не ме интересува също и какви продажби има в тези платформи. 

Ако успееш да превърнеш това преимущество, което ти дава съвременният свят, в плюс, а не в минус, и да намериш баланса, това е най-доброто, което може да се случи. Всичко останало вече е въпрос на време. Ще се завърти колелото и най-вероятно отново ще слушаме музика през рупор, такъв виртуален. 

- Ще отвори ли победата на Дара в Евровизия път и за останалите български музиканти?

- Аз съм много далеч от състезателното начало в изкуството. Изключително неинтересно ми е. Не смятам, че това може да бъде интересно и за хората, но това отново е един сладък плод, който изкушава най-голяма част от човечеството. 

Те просто искат да видят битка, състезание, гладиатори. Искат да видят победители. И на практика в повечето случаи самото изкуство, причина за какъвто и да е конкурс, изчезва. По-скоро има размахване на пълни с въздух мускули и много думи, които никой не знае докъде ще доведат и какво точно казват. 

Но нека да видим какво ще се случи.