Станилия се надява на попътен вятър към Токио 2020

  • от PlovdivTime
  • 20:48, 03.02.2020

Кануистката Станилия Стаменова е една от българките с възможност да участва на олимпийските игри в Токио през 2020 г. Тя е първата и засега единствена родна спортистка със световна титла в кануто. Извоюва я на 23 август 2015 г. в Милано в едноместното кану на 200 метра. Неин треньор тогава бе двукратният олимпийски шампион Николай Бухалов. До 2019 година в колекцията си има общо 9 медала от големи първенства - 4 (1, 2, 1) от световни и 5 (3, 2, 0) - от европейски. Златните отличия от първенството на Европа са спечелени през 2012 (в Загреб), 2014 (в Бранденбург) и 2015 (в Рачице). Дебютът й на големи първенства е през 2011 г. на европейското в Белград. Първото и престижно класиране е второто място на турнира за световната купа в Познан през 2011 г.

Родена е на 2 юни 1988 г. в София. Учи в спортното училище „В. Левски”. Специализира лека атлетика и се състезава за „Левски”. Дипломира се в НСА като учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. За гребните спортове я открива преподавателката в НСА Весела Тренева. Влиза в кануто през март 2010 година. Освен в стартове по лека атлетика и кану, Станилия участва и в първенството ни по гребане през 2009 г. На 1 март 2015 г. стана част от отбора на СККК „Тракия”. Тя е Спортист №1 на Пловдив за 2015 и 2016 г. За 2015 г. е класирана на второ място в анкетата за спортист на България.

Темата на разговор са предстоящите квалификации за олимпийските игри в Япония. До този момент кану-каякът ни няма извоювано право да прати гребци на олимпийските игри в Токио. Единствената възможност това да се случи са квалификациите, които ще се проведат през май в Рачице и Дуисбург. Те са последна надежда българкият кану-каяк да продължи представянето си в олимпийски води, след като дебютира на олимпийски игри през 1960 г. в Рим и до Рио 2016 г. винаги е имал наши представители на най-престижните регати. Гребци от Пловдив стартират на олимпийски игри за първи път през 1972 г. чрез каякара Васил
Чилингиров от Асеновград. Това продължи без прекъсване до Лондон 2012, когато имаше само един българин – Мирослав Кирчев. Пловдив се появи отново на олимпийския старт през 2016 г. чрез Ангел Кодинов.

Първата битка за Токио ще е от 8 до 10 май 2020 г. в чешкото градче Рачице. Там ще се състезават само европейците. Две седмици по-късно - между 21-ви и 24-ти май е „поправителният” изпит в Дуисбург. Тук се събират гребци от цял свят в опит да вземат последните квоти за Токио. И в Чехия, и в Германия само победителите в отделните дисциплини ще вземат визи да Япония. Надеждите да има българи в Страната на Изгряващото слънце са свързани основно с гребците на „Тракия” Станилия Стаменова (едноместно кану на 200 м (С1-200 м), Ангел Кодинов (С1-1000) и Кристиян Душев (К1-200) в каяка.

Женското кану ще направи дебют в Токио. В този смисъл самото класиране за олимпийската регата ще бъде важно за мен и българския кану-каяк, казва световната шампионка Станилия Стаменова. Шансовете да се класирам за Токио са по-големи в Рачице, когато ще се състезават само гребци от Европа. Казвам това на база класиране на световното през миналата година. Тогава в моята дисциплина се даваха пет квоти. Но заради добавки в регламента, визи взеха още две държави, попаднали във финал „А”. От финалистките само аз и китайката не успяхме да „заверим” пътуването си до Япония. Битката за едното място в Рачице ще водя основно с германка, унгарка, чехкиня, англичанка, испанка и португалка. Дали ще успея, зависи само от мен. От това в каква форма ще бъда, как ще я постигна, дали ще съм здрава, ще имам ли и достатъчна подкрепа от всички около мен, допълва тя.

Сега мой личен треньор е Нина Мекерешка от „Тракия”, която ми помага във всичко. До нас е и кондиционен треньор. Вярвам, той ще успее да подготви тялото ми в най-добрата форма. За първия старт през годината, който е в Рачице, нещата са малко по-особени, тъй като формата в спринта се изгражда по-трудно, когато времето е студено, както е сега. На тази тема водих разговори с колежки от други страни. С една чилийка планирахме да тренираме в по-топли региони, каквото например е езерото Гуатепе в Колумбия. Намира се само на 1.5 часа път от столицата Меделин, на 2000 метра надморска височина. Но нещата не получиха развитие. Сега трябва да се съобразя с условията, които имаме тук. Цялото олимпийско звено вече бяхме на подготвителен лагер в Яница край Солун. В началото на февруари ще направят функционални изследвания. След това подготовката продължаваме в Пловдив. Молим се времето да е благосклонно към нас, за да не замръзне водата в канала, казва още Станилия.

За мен това вероятно е последна възможност да стартирам на олимпийски игри. Преди игрите в Токио ще участвам на европейското за мъже и жени през юни в Басков (Румъния) и на световното в Дуисбург през юли. За първенството в Басков за първи път ще се формират смесени екипажи. Ако намеря подходящ партньор, може и да стартирам. Още отсега имам виждания накъде ще се развивам след края на спортната кариера. Мога да стана треньор и знам, че ще отдам цялата си енергия в работата. В Спортната академия взех и специалност по мануална терапия. Ако мога да помагам на хората да се разделят с болките, също ще е прекрасно. Може би ще остана в Пловдив, защото градът ме завладя още при първото ми гостуване тук през 2004 г. Тогава градът бе домакин на европейската купа по лека атлетика. Имах 20 лева и тръгнах от София към Пловдив. Успях да видя впечатляващото бягане на Ивет Лалова на 100 м и резултата от 10.77 сек. Направих и дълги разходки из града. Много ми хареса. Пловдив излъчва някаква светлина, топлота, свежест. А спортният комплекс, с гребния канал в него е нещо уникално за целия свят, завършва Станилия Стаменова.