Николай Николов е на 19 години, възпитаник на Търговската гимназия в Пловдив. В момента е студент в 1-ви курс в Пловдивски университет със специалност Право. През обучението си взима активно участие в Ученическия съвет, а в продължение на две години заема поста на председател.  Николай бива избран за първия Младежки омбудсман на територията на град Пловдив. Създадената от тях общност обединява представители на Ученическите съвети в града, където провокира връстниците си към гражданско участие и активност. От 3 месеца е медиатор в ОП "Младежки център Пловдив", обучител е в програмата „Млад икономист”.

Николай Николов има множество отличия, сред които: носител на "Национална диплома", присъдена от Министерството на образованието и науката за отличен успех и постигнати значителни резултати на състезания, конкурси и олимпиади, 1-во място в Националното състезание по Икономика, 1-во място в Националното състезание "Най-добра бизнес идея", Мистър ТФ ФЕСТ 2019, присъден за професионализъм в областта на икономиката и финансите.

Ники описва всичките си доброволчески активности като „добрия пример”, от който всички се нуждаем. Ето какво разказа той за себе си и стимула да предадеш нататък:

–Разкажи ни, Николай, как започна всичко?

–Причината бяха двама мои учители, господин Баев и госпожа Ванчева, които ме запалиха да се интересувам, да съм активен , да виждам случващото се около мен и да имам отношение към него. А конкретната случка, която отключи този интерес, беше пътуването ни до Страсбург, когато бях 9-ти клас. От програмата „Евроскола” събираха младежи от всички европейски държави, за да влязат в ролята на депутати за един ден. Изключително преживяване за мен.

От тогава усетих, че трябва да сме активни, за да сме отговорни и достойни граждани. Това ще помогне не само на нас самите, но и за развитието на обществото. Особено в тази възраст, когато сме още ученици и студенти, да осъзнаем колко е важно участието ни в гражданския процес.

–Каква беше причината за избора ти да останеш да следваш в Право в България?

–Правото е много широкообхватна професия, даваща много възможности.  Иначе избрах България, защото от много години твърдя, че всеки един от нас трябва да се развива тук. Трябва да остави следата си, където е роден. Аз лично много харесвам страната ни и казвам, че дори и да не получиш образованието си по нашите ширини – то трябва да се върнеш тук след време. Образованието у нас е силно, а пробойните, които съществуват в системата, могат да бъдат променени именно от нас.

България има нужда от млади хора, които да работят и да заразяват със своя ентусиазъм околните!

–Как изглежда мечтаната от теб България?

–Представям си една държава, в която всички граждани изразяват своето мнение и са далеч от всякаква апатия. Не се осланят на това, че някой друг ще направи нещо. Изобилства от хора, които знаят, че отговорността е тяхна и се припознават като активното звено.

Но това не е достатъчно. Безкрайно важно е да бъдем добри хора. Само по този начин можем да постигнем и изградим държавата, за която мечтаем. Каквото и да вършим, ако то не е подбудено от доброта, няма да излезе нищо красиво.

Затова съм избрал да работя върху младежкия активизъм. Ние сме тези, които градят и от които зависи бъдещето.

–Какво си срещал повече през годините – негативен отглас или позитивна нагласа у младежите?

–Мога смело да кажа, че през пътя ми имаше изключително  много трудности. Този скептицизъм обаче, с който подхождат младежите в тази ситуация, мен ме мотивираше. Харесва ми, когато някой има негативна нагласа към нещо, аз да успея да го убедя в противното. Това ме удовлетворява страшно много. Всеки подхожда плахо в началото, особено когато чува негативното мнение на останалите.

Има още нещо–човек трябва да се научи да приема чуждата гледна точка. Да се опита да я разбере. Негативните взаимоотношение могат да се променят чрез добра комуникация. А ако някой е костелив орех и отказва да приеме, ти не бива да се отказваш да му помагаш да разбере. И така рано или късно ще постигнеш промяната. Безнадеждни случаи няма.

Но знаете ли, когато видиш човек да постига резултати, е много приятно. Дори един да вдъхновиш, това е значително. Защото този човек ще продължи процеса с някого другиго.

–Намираш ли изкореняването на апатията у хора за възможно? Как можем да постигнем това?

–Лично аз съм обнадежден. Дори да подозираме, че един човек е загубил безвъзвратно желание и интерес, трябва да го поставим под съмнение. Винаги има нещо, което е способно да пречупи апатията и негативизма.

Младите са тези, които могат да го постигнат. Противно на общоприетото мнение, не смятам, че младежите не вършат нищо стойностно и по цял ден пилеят времето си. Има много, които работят за промяната, просто това не се вижда. 

В началото, когато започнахме активността си в Ученическия съвет, бяхме точно двама души. Двама! Изправени бяхме именно пред този проблем– по какъв начин да привлечем аудиторията и да ѝ покажем, че това е полезно за тях. Може би една година това беше приоритет за нас.

Осъзнахме, че работата на Ученическия съвет,трябва да се свързва с интересите на младите, с това, което те харесват и обичат. Когато се докоснеш до човека и неговото ежедневие, много по-лесно ще го въвлечеш  в идеята да бъде активен.

Промяната не става с щракане на пръст или за ден-два. Това е един дълъг процес, качествената промяна изисква време.

–Какво беше отношението на Училищното ръководство към вашата активност?

–Без подкрепа на учителите това е невъзможно. Още отдавна се замислих, че ние отиваме в училище само за да взимаме–знания, умения, мотивация, и така докато завършим. И се попитах–какво връщаме обратно?

Отблагодаряваме се и оставяме своята следа  именно участвайки и организирайки различни дейности. Ръководството много се довери на идеите ни. Тогава започнахме да наблюдаваме как се подобрява връзката ученик-учител. Беше голямо постижение за нас!

–По всичко личи, че си много активен и зает. Когато ти остава луксът-свободно време, как избираш да го прекараш?

–През свободното си време много обичам да излизам с близки и приятели, да отделям време на семейството си. И не на последно място- много обичам природата и уединението с нея. Това са моите ТОП 3, ха-ха. Въпреки че заниманията с проекти и идеи ми доставя еднакво удоволствие с изброените, и то до такава степен, че определено е равностойно с тях.

–Какви са твоите мечти?

–Винаги съм мечтал да бъдем добри хора, защото само когато си добър, нещата които правиш,  дават резултат. Нищо повече.

–Кои са личностите, на които се възхищаваш и от които черпиш вдъхновение?

–На първо място са моите учители, конкретно г-н Баев, преподавател по история. Той бе моят вдъхновител и човекът, на когото дължа себе си сега. Заедно с г-жа Ванчева, преподавател по философия. На тях отдавам всичко , което съм постигнал.

Освен тях са били моите приятели, които винаги са давали подкрепа и разбиране.

–Смяташ ли, че е време за промяна в образователната ни система?

–Със сигурност. И то от доста време, тъй като се вижда, че системата е остаряла. Всяко нещо се развива, знаем, прогресът си върви. Тази промяна, разбира се, трябва да се свърже с въвеждането на иновативни методи на обучение. Методи, които да задържат интереса и вдъхновението на учениците.

Да вземем за пример един стандартен учебен час от 40 минути–ученикът стои, а учителят си преподава урока. За мен лично в тази ситуация липсва диалогът. Мисля, че липсва и свобода за учителя –да направи преподаването адекватно и интересно за тази целева група. Много е важен интерактивният подход–игри, дискусии, които са изключително полезни. За това дори не се изискват специфични ресурси, учителският подход е абсолютно достатъчен.

–Разкажи ни за твоите бъдещи планове, докъде се простират те?

–Основният ми план е развитието на Младежки съвет в Пловдив, който да обединява представители на Ученическите съвети. Като следваща стъпка са Студентските съвети. Продължаваме организирането на различни събития от Младежкия център.

Това е моята мисия, на която съм отдаден от 4 години. Иска ми се различните гимназии, с техните различни проблеми и ниво на развитие да имат възможността да са единни. Заедно да общуваме, да разглеждаме проблемите, да търсим решения и да постигаме резултати.

–В коя сфера желаеш да се развиваш в професионален план?

–Образователната система припознавам като моята среда. Детската ми мечта беше да бъда учител и това желание още не ме е напуснало и ме движи напред.

–Разкажи ни какво постигна с участието си в многобройните проекти като посланик на Европейски парламент и младежки обмудсман в Пловдив.

–Ох, много. Вдъхновихме хора! Вдъхновихме младежи, които бяха апатични и скептични към идеята. Това е най-смисленият резултат. Когато някой ти каже „благодаря ти, че направи това за мен”, както се казва- ти пълни душата.

Другото значимо е създаването на младежка общност, която да работи заедно. Аз дълго се възмущавах от идеята, че всеки Ученически съвет работи само в границите на собственото си училище, конкурира се с другите съвети, но не винаги по конструктивен начин. Това, което ме дразнеше, впоследствие стана двигател на идеята за създаване на общност.  А това да се обединим беше добрият пример, който предаваме нататък!

Значимо бе приемането на Устав на нашия съвет, иницииран от мен. До мен беше и Катя Кривчева, която също е медиатор в момента, моя съученичка и най-добра приятелка.  Всичко изцяло разработихме заедно. Целта ни беше да имаме официален документ, който да учреди и легитимира нашата училищна общност. Беше гласуван и приет в съвета ни. По този начин официално вече имахме структура на самоуправление,  ясно описахме функционирането на съвета, тъй като такава в нашето законодателство не съществува.