Страстите около премиерата на спектакъла "Последното бягство на Дон Жуан" не стихват. Два дни, след като бе изиграно на сцената на Античния театър, коментарите в социалните медии продължават. Свой пост за драматургичния материал пусна авторът Недялко Славов.

"Тази пиеса е за трескавите съновидения на един Дон Жуан, който отдавна вече не е архитип на вечния любовник, а просто още един пациент в лудницата на съвременното човечество. Маникюриран, епилиран, кастриран, превъртян през мелачката на потребителските представи, превърнат в продажна марка, в бранд, за да приключи в усмирителната риза. Това е финалът на пиесата. В тази пиеса няма забавление, романтични клишета и обичайния преразказ, а провокация, болка и все пак, надежда и вяра в спасителната любов. Благодаря на тези, които ѝ повярваха. Разбирам и тези, които не ѝ повярваха. Разбирам и тези, които не видяха, но чуха и заповтаряха, че не трябва да ѝ се вярва. Мълвата е най-добрият параван на злословието. Благодаря на организаторите, които ни подкрепиха", написа той.

В подкрепа на спектакъла свой коментар написа и актрисата Анна Кошко, която е част от екипа на "Последното бягство на Дон Жуан". Тя основателно отбеляза, че един несполучлив проект не означава, че актьорът Деян Донков не е талантлив и призова коментарите да не са нападки на лична основа. Ето какво написа Кошко:

"Искам да кажа нещо за Деян. Всеки има право да не хареса един спектакъл и да го критикува. Това е част от изкуството. Но критиката към изкуството и обидата към човека са две различни неща. Подигравките, грубите лични нападки и осъждането от хора, които дори не са гледали спектакъла, нямат място в критиката. Някои хора се гордеят с това, че са напуснали театъра „на тълпи“. Щом това ви кара да се чувствате горди — жалко. Дано намерите по-достоен повод за гордост. Аз не виждам нищо достойно в това да напускаш демонстративно театъра, докато пред теб стои жив човек, който продължава да играе. За мен това не е позиция. Това е неуважение. Деян е видял всичко това. И въпреки всичко е останал на сцената и е изиграл представлението до края, без да спре дори за миг. А аз се гордея с него. Заради човека и артиста, когото познавам, обичам и в когото вярвам. Няма как една премиера да ме накара да се усъмня в таланта му. За мен той е изключителен. Една премиера е един момент. Един артист е цял път. Аз вярвам в твоя път, държа ръката ти и се гордея с теб. Обичам те безкрайно."

Под поста ѝ се включиха нейни последователи. Ето някои от мненията:

"Деян Донков е изключителен актьор и ми се струва неуместно да бъде оплюван заради роля, която играе. Актьорът играе това, което режисьорът му е възложил, и когато е добър, го играе докрай. Това му е работата. Зрителят също има право на реакция. Купува си билет, влиза в салона и ако видяното не му харесва, може да излезе. Както в ресторант, ако храната не ти харесва, не си длъжен да я изядеш докрай.

Не съм гледала сегашния „Дон Жуан“ и затова не коментирам нито спектакъла, нито режисьора му. Коментирам реакциите около него. Но ако от тези реакции трябва да се роди съмнение дали Деян Донков става за Дон Жуан, отговорът е повече от ясен. Не само става, той вече е бил Дон Жуан и го е играл брилянтно при Сашо Морфов.

Точно затова за мен няма никакво съмнение в актьора. И може би е съвсем естествено един актьор да поиска да се върне към толкова примамлив образ, особено когато вече е оставил толкова силна следа в него. Но театърът има памет. И когато си спомним онзи Дон Жуан, няма как да си спомним само актьора. Спомняме си и режисьора, защото зад големите роли стоят големи режисьори.

Сашо Морфов и Деян Донков създадоха тогава онзи особен театрален свят, в който актьорът стига до нещо повече от добро изпълнение, а ролята остава в паметта на зрителя години наред. Може би именно затова днешното връщане на Деян към Дон Жуан неизбежно връща и името на Морфов. Не за да сравнявам спектаклите. Не мога да го направя, защото сегашния не съм гледала. Просто този образ вече има своя история.

А част от тази история е и фактът, че днес Сашо Морфов не може да поставя на определени български сцени. Кои са те и защо, не искам да коментирам. Затова не бих поставила под съмнение Деян Донков. Напротив. Тъкмо неговият предишен Дон Жуан е едно от най-силните доказателства за качествата му.

Само че когато едно актьорско превъплъщение е било брилянтно, паметта пази не само кой е бил на сцената. Пази и кой е бил зад нея", написа Симона Попова.

"Аз не прочетох в коментари някой да оспорва таланта на Донков. Прочетох, че зрителите са останали неприятно изненадани от вулгарни изрази и вмъкване в постановката на елементи от тинята на ежедневието. Нали разбирате, Анна, че освен живия човек Донков, срещу него са застанали живи хора, очакващи да се пренесат в света на театралното изкуство, а не да бъдат запокитени в блатото на ширещата се вулгарност? Предостатъчна е и извън театралната сцена! Е, самокритичността е присъща на интелигентните хора и аз съм сигурна, че талантливият Донков ще си взема поука от гърбовете на разочарованите зрители. Зрителите са живи интелекти, не всеядни прасета! Колкото до безкрайната Ви обич - тя е съкровено чувство, но недостатъчно основание публиката да преглътне простотии", написа Жана Илиева.

"Не съм гледала въпросното представление. Но, да, мисля, че и самия артист вероятно е очаквал подобна реакция от публиката. И вероятно му е било любопитно да изпита границите й. Макар не той да е авторът на думите, които изрича. Ако наистина са много цинизмите е съвсем очаквано някои хора да не могат да изслушат всичко, макар и от уважение. Всеки има различен праг. И да, всичко е отправено към авторите, но посланикът е актьорът. Който, пак казвам, няма как да не е бил подготвен за подобни реакции. А може и той самият да изпитва своите граници. Деян Донков е разностранен в своя талант и летящ в своята емоционалност. Иначе, с две ръце подкрепям колко е важно за усилията на артиста, всеки от публиката да положи своите усилия и да изгледа представлението докрай. В случай, че не му допада особено де", отбеляза Мая Мая.

"Това е същата тази публика обаче, която е признала Деян за велик актьор. Не може да й вярвате избирателно. Вярвам, като ме хвалят, но не вярвам, като ме критикуват?", лаконична е Симона Карчинска.

Недялко Славов и Деян Донков надянаха усмирителна риза на Есенния салон на изкустватаПоследното бягство на Дон Жуан накара публиката масово да напуска Античния театър