Носителят на Малък Нобел Хюс Кайер: Приятел ми отреди съдбата на писател

  • от PlovdivTime
  • 09:57, 13.06.2019

Фестивалът „Пловдив чете” представи пред публиката изключителния холандски писател Хюс Кайер. Авторът на „Книгата за всички неща” и „Черните камъни” бе в България по покана на издателство „Жанет 45”.

„Причината Хюс да приеме тази покана е страхотната работа на илюстратора Люба Халева, той като той пътува много рядко. Кайер е изключително популярен в родината си. Има издадени над 30 книги, а „Книгата за всички неща” е по-четена от „Малкият принц”. Той предизвиква революция след войната като избира главни герои в книгите му да са момичета.

„Книгата за всички неща” разказва историята на малко момче от религиозно семейство. Бащата иска у дома всички да му се подчиняват, ако не – следват наказания. Това тласка героя Томас към решението спре да вярва в бога на своя татко. И да открие собствената си вяра, на която да се уповава.

„Черните камъни” е книга за двама тийнейджъри, които живеят в град на каменоломци. Местните хора имат една мечта – да изградят кула до небето, защото така ще открият по-добър живот. Романът разказва, че в един момент двете момчета осъзнават, че това не е тяхната мечта”, с тези думи издателят Манол Пейков представи интересния си гост.

Роденият през 1942 г. автор е носител на едни от най-големите награди за детско творчество – „Ханс Кристиан Андерсен“ и АЛМА (Astrid Lindgren Memorial Award) на името на Астрид Линдгрен. Една от най-популярните творби на нидерландеца е „Книгата на всички неща“, издание на „Жанет 45“, но младите читатели го познават и от „Заедно завинаги, амин“ и „Харесва ми на този свят“. Сега на книжния пазар е и "Черните камъни" - любимата книга на Хюс. По негови книги са заснети два игрални филма и един късометражен.

В залата на Драматичния театър, където бе срещата с Кайер, бе пълно с деца, дошли от различни краища на България, за да се срещнат с него.  Децата бяха от различни читателски клубове и затрупаха госта с въпроси. Ето част от тях:

 

Вал Стоева от сайта "Детски книги" и преводачът Мария Енчева представиха холандския писател

- Какви са най-големите предизвикателства пред съвременните деца?

- Аз съм много стар човек, вече съм на 105 години (б.р.Кайер е на 76 г.) и затова не знам какви са предизвикателствата пред съвременните деца. Но когато аз бях млад, най-голямото предизвикателство беше да се откъсна от родителите си.

- Могат ли книгите да помагат на децата да се справят с проблемите?

- Не знам, защото не това е причината да пиша книгите си – не заради децата, а за децата герои в тях. Не съм сигурен, че моите книги могат да помогнат на децата, но могат да ги научат.  Надявам се. Когато пиша за възрастни, не го правя, за да научат нещо, а за да се наслаждават като четат.

- Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте писател?

- Ветеринарен лекар. Не бях много умен. В детството си имах трима приятели, които казаха, че искат да бъдат артисти и художници. За мен отсякоха – ти ще си писател. Казах си: „хубаво”. И започнах да пиша всеки ден. Не бях особено талантлив. След  11 години обаче публикувах първия си разказ за възрастни. Истината е, че не мога да правя нищо друго, освен да пиша. Несръчен съм, с никаква друга работа не мога да се захвана. В пътя си на писател обаче научих едно – за да успеете, трябва да работите много.

- Кое е най-важното, което един писател трябва да спазва?

- И при писането за деца, и при писането за възрастни трябва да имаш добра история.

- Героят от романа ви „Книгата на всички неща” Томас реална личност ли е?

- Томас е измислен  герой, но малко прилича на мен. Той живее във време, в което мъжете в домакинството смятаха, че могат да командват жената и децата си. А когато те не спазват заповедите – да ги бият. Баща ми биеше майка ми. Не беше лош човек, но смяташе, че бог повелява така. Струва ми се, че на някои места това продължава да се случва.

- Героят ви се справя с трудностите. С усмивка ли трябва да преминаваме през тях?

- В Холандия, в годините, в които аз растях, имаше бунт сред младежите и жените. Правеха го по един забавен начин. Това описвам в книгата чрез образа на сестрата на Томас, която се опитва да промени баща си.

- Баща ви чел ли е книгата?

- Не. Нямах смелостта да напиша тази книга, докато беше жив. Мисля, че щях да го нараня. Той в хода на живота си се промени. Осъзна, че не ни е правил услуга с поступването.

- Коя е любимата ви детска книга?

- Любимите ми детски книги са „Без дом” на Хектор Мало и „Емил и детективите” от Ерих Кестнер.

- Кои са любимите ви моменти при срещите с вашите читатели?

- Понякога децата и възрастните откриват в книгите ми неща, за които не съм и подозирал. Има случаи, в които забравям за какво съм писал дадена книга. Какво ме е подтикнало. Читателите ми дават отправна тока в разговорите. Спомням си детайлите.

- Как избирате героите си?

- Хората са ми интересни. И понеже в Холандия повечето герои в детската литература са момчета, аз избрах героите ми да са момичета.

Илюстраторът Люба Халева - един от "виновниците" Кайер да приеме поканата да гостува в Пловдив

- Взимал ли сте идеи от класически детски книги?

- Повлиян съм от начина, по който Астрид Линдгрен пише за деца и от нейните истории в „Пипи Дългото чорапче”.

- Наистина ли има толкова проблемни бащи. Наистина ли е така?

- В Холандия много хора са пристрастени към наркотиците. Тук виждам, че пушите много цигари. Това е проблем за децата. Моята героиня Полеке, например, се опитва да помогне на татко си да преодолее зависимостта и накрая успява.

- Коя е любимата ви игра?

- Криеница.

- Разкажете за началото…

- Започнах с кратки разкази за възрастни. Ако искате да станете писатели, така започнете и вие. Писането е като сънуване, като мечтаене. Ако си запомните сънищата, вероятно могат да бъдат основа за кратък разказ.

- Имало ли е момент, в който сте спирал да пишете?

- Имаше едни пет години от живота ми, в които не пишех. Мислех си, че съм се изчерпал. После дойде идеята за поредицата за Полеке. През тези години учих нов език, за съжаление не български.

- Разказахте, че ваш приятел ви е отредил съдбата на писател. Това предопределение ли е?

- Може би приятелят ми ме е познавал добре. Или пък е чул, че мечтая за нещо подобно. Той пък каза, че ще стане художник ! И стана!

- Послужи ли ви детството като урок какъв баща да бъдете?

- Времената, в които възпитавах, бяха различни от тези, в които растях. Боят вече не се възприемаше като средство за възпитание, а сега е забранен.

- Илюстратор на българското издание на „Книгата на всички неща” е Люба Халева. Насочвахте ли я, когато работеше по оформлението?

- Не, всичко направи сама, но никъде книгата не е изглеждала толкова красива, колкото българското издание.

- Носител сте на малкия Нобел за тази книга. Какво е чувството да спечелиш толкова престижна награда?

- Беше ми доста трудно след тази награда, но постепенно свикнах. Тя е отговорност.

- Защо е важно четенето?

- Важно е. Докато четях, аз влизах в свой собствен свят. Живеех друг живот – като участник в собствен филм. И до днес, ако не гледам футбол, чета. И знаете ли? Нямам смартфон. Книгите са начин да се противопоставим на телефоните и игрите. В Холандия важна роля за това имат и библиотеките. Те продължават да водят упорита битка срещу електронните игри.

Издателят Манол Пейков въведе публиката в творчеството на Кайер

Фотографии: Румен Куртев