Пловдивската публика сложи усмирителна риза на Дон Жуан. Дългоочакваната премиера на тандема Деян Донков-Недялко Славов, с която бе открит Есенният салон на изкуствата, се превърна във фиаско, а зрителите дадоха ясна оценка за културния продукт. Десетина минути след началото тихо и с покруса те започнаха да се изнасят от Античния театър, а до края останаха само най-търпеливите и верни фенове - една шепа зрители на фона на пълните трибуни в началото.

"Последното бягство на Дон Жуан" бе всичко друго, но не и спектакъл, с който да бъде даден старт на най-значимия форум под тепетата. И ако в Общината са се доверили на доказани имена в изкуството като Донков и Славов, то въпросът е те самите къде са оставили добрия си вкус и отношение към театъра от висока класа. Ясно е, че за хората, които управляват културните процеси в града подобни експерименти повече няма да има. Как обаче ще продължи театралната еквилибристика на тандема Донков-Славов е интересно.

Едно е сигурно - всеки, който си позволява да подцени зрителите в Пловдив, получава безпощадната ѝ оценка. И не на древните каменни седалки не бяха случайни хора. Това бяха същите тези ценители, които пълнят залите на Драматичния, Кукления театри и Операта и вече имат достатъчно ясни критерии за качество.

Нецензурният език, образът на вечния любовник Дон Жуан, лайф камерата и жълтата рокля не са достатъчни, за да компенсират липсата на качествена драматургия, на ярко сценично присъствие и ясна цел - да се прави хубав спектакъл. И ако нещо от това не е достатъчно, поне е добре да се спести претенцията.

Такава обаче надничаше във всички анонсиращи премиерата материали. Причините това да не се случи може да са много - дори и тази, че камерен спектакъл на Античния театър не е по силите на всеки.

"Театърът започва от закачалката", пише Константин Станиславски. Това означава, че на сцената всеки детайл е важен и когато там има липси, никой не може да бъде излъган.

Ето затова за първи път в дълголетната история на Есенния салон на изкуствата Античният театър стана свидетел на най-масовото напускане на публика. По-ясна оценка от това не би могъл да даде никой.

Какво говорят социалните мрежи:

"Току що излизам от Античния театър, където театралната премиера на Есенния салон на изкуствата беше "Последното бягство на Дон Жуан" с Деян Донков по Недялко Славов. Неудобно ми е. Според мен на всички трябва да ни стане много неудобно. И докато не ни стане много НЕУДОБНО, нещата няма да се подобрят", написа театроведът Катерина Георгиева.

"Когато Античният театър опустява още в първите минути, това е тихо послание. Натрупаният през годините културен капитал и наследството от Европейска столица на културата създадоха интелигентна и критична публика, която изисква уважение. А когато осветлението угасне идва ред на толкова много въпроси", отбеляза Нина Димовска от Община Пловдив.

"Постановката "Последното бягство на Дон Жуан", с която Пловдив откри 22-ото издание на "Есенния салон на изкуствата" на Античния театър, спечели приза на публиката за "антитеатър". Но не в смисъл на театър на абсурда, а в смисъла на "абсурдно, за да е театър". Като оптимист искам да кажа, че подобни неуспешни опити оформят критичния вкус на зрителите. За да разбере човек какво е истински доброто изкуство, понякога трябва да види и лошото", е мнението на експерта в туризма Виделина Гандева.

"За първи път гледам Деян Донков на сцена, при това на най-голямата - Античния театър. Не само аз, но и голяма част от публиката бяхме безкрайно разочаровани. Още в първите 10 минути хората започнаха да си тръгват. Ние издържахме около час, а тогава половината публика беше изчезнала. Образът на Дон Жуан ли му се опря, текстът на Недялко Славов ли - не знам. Но представлението, замислено като гръмко начало на есенния салон на изкуствата претърпя пълен крах. Мислех, че причината може да е в мен и, че нищо не разбирам от театър, но няма как половината публика да не разбира. Жалко!", написа журналистката Даниела Добрева.

"Просто такъв тип пиеси не са за Античния театър. Те са за по-малки сцени, камерни зали... Не знам как са се съгласили да я поставят точно там. Мегаломанията е болест и е "приключила" доста хора на изкуството", отбеляза поетесата Станислава Станоева.

"Е, такива моменти са неизбежни, когато нивото на предлаганите представления е много, много високо (за тези на Античния).
Мисля, че ще подейства отрезвяващо и ще е повод за преосмисляне на стратегията. Ротациите, са добър метод. Вероятно трябва за малко да спрем да чуваме едни и гледаме едни и същи лица от литературния и сценичен живот. Достойно и важно е за самите тях.
Нямам нищо против конкретни имена или ситуации, мислите ми са в най-общ план", сподели писателката Ахавни Кеворкян.

"Провалът беше жесток. За първи път ми се случва да присъствам на подобно фиаско. Сега ми е любопитно какво ще напише "театралната критика", коментира и журналистът и галерист Ваня Трингова.