На финала сме на една тъжна и трудна година. В оставащите броени дни до края на 2020 екипът на PlovdivTime се свърза с пловдивчани – знакови лица от сферата на изкуството с молба да отговорят на няколко въпроса. Ето какво сподели пловдивчанинът Найден Тодоров - диригент и директор на Софийска филхармония:

- Изпращаме една странна година, която някои дори зачеркнаха от календара! Каква беше за вас 2020-а, описана с една дума?

- Пауза. Това е думата. Това не означава, че нищо не се е случвало, по-скоро това беше едно, вероятно дори необходимо, спиране на потока от увличащи ни едно след друго събития, което да ни накара да се замислим за това, кое е наистина стойностно в живота.
От друга страна, разбира се, когато се случи да се стовариш с всичка сила върху спирачките, докато си на скорост... шофьорите могат да говорят достатъчно много за последствията от такова действие.

- Как си представяте новата 2021 г.? Какво очаквате да се случи? Има ли оптимизъм?

- Като начало се надявам да се справим с негативните последствия от 2020-а, без обаче да забравяме наученото от нея. Надявам се на постепено преборване на вируса и връщане на смелите пориви, преборване на страха и паниката. Не трябва да забравяме, че страхът е най-големият враг на човечеството, а той може да бъде преборен с вяра, надежда и любов! Е, и малко мъдрост не би ни била излишна, защото напоследък, оглеждайки се навсякъде около нас, установявам нейната тежка липса. Но това вероятно също се дължи на страха, който задължително трябва да преборим!

- Какво е вашето пожелание към пловдивчани за новата година?

- Пожелавам на пловдивчани, да не забравят, че живеят в един от най-старите и красиви градове на света, да не спират да се надяват, но и не само да се надяват, а да работят за осъществяването на мечтите си. Защото без мечтите си сме загубени. Но истинското удовлетворение идва, когато погледнем към хоризонта и установим, че онова, за което сме мечтали вчера, днес е цел, а утре – реалност.

- Кои са двете книги (двата филма), прочетени (гледани) през отминаващата година, които им препоръчвате?

- Ами понеже не мога да се реша, дали да са две книги или два филма, ще препоръчам една книга и един филм. Книгата, която си струва, е „На смелите се прощава“ от Крис Клийв. А като филм бих препоръчал „Тенет“ на Кристофър Нолан. Ако пък искате да препоръчам нещо, което не е от тази година и си струва въпреки това да се гледа/прочете, то бих препоръчал за четене все по-актуалната „1984“ от Джордж Оруел, писана през 1948, а за гледане – оставащият винаги актуален „Наистина любов“ на Ричард Къртис от 2003.

- Кое е културното събитие на отминаващата 2020 г.?

- Много трудно може да се определи едно събитие като водещо в свят, в който се случват толкова много интересни неща. И все пак, ако говорим за Пловдив, аз бих посочил концерта на Соня Йончева през август на Античния театър,  заедно с Пловдивския филхармоничен/оперен оркестър. Знам, че вече няма официално филхармония в Пловдив, но докато в оркестъра има хора от времето, когато филхармоничният статут беше не само на хартия, но и чест, аз ще възприемам този оркестър като филхармоничен.

В София ми е по-трудно да определя едно събитие, което би могло да се посочи като културен акцент. Но ако много размисля и с всички уговорки, че в столицата през последните години наистина има много и прекрасни събития, които заслужават да бъдат откроени, вероятно изборът ми за 2020-а би бил концертът на Диана Дамрау със Софийската филхармония под диригентството на Павел Балев.

- А кое очаквате през следващата 2021 г.?

- Вече не смея да говоря за очакванията си, от онова, което очаквах през 2020 г., почти нищо не се случи, което ме подсеща за стария виц, че на Господ му било най-забавно, когато наблюдава плановете на хората... И все пак, ако онова, което се надяваме, се случи, то през 2021 година в Софийската филхармония, която сякаш се е превърнала в част от мен самия, се очакват поредица събития, които могат да претендират за културно събитие на годината – гостувания на международни изпълнители, измежду които Хуан Диего Флорез, Юлиян Рахлин, Максим Венгеров, Елизабет Леонская, Даниел Хоуп, Рей Чен, Гидон Кремер, Мидори... или от нашите родни гениални музиканти – Людмил Ангелов, Светлин Русев, Евгени Божанов, Минчо Минчев, Александрина Пендачанска, Георги Димитров... Изберете си. Всяко едно от тези събития би било перла в концертния живот на всеки един голям град по света. А аз дори не съм изброил и половината. Разбира се, предвид хаоса, който ни подари 2020 година, не е изключено и безумието да продължи и всички тези планирани концерти да си останат само в нашите мечти. Но както вече казах, страхът се преборва с надежда, а моята надежда е, че ще успеем да радваме публиката и през следващата година и да върнем вярата ѝ в чудесата. В крайна сметка ние сме хора на изкуството и нашата основна мисия е да творим чудеса!

Четете още: 

Александър Секулов: 2020-а доведе до осъзнаване на изкуството като връзка на човека с божественотоЩе се радвам всеки да открие причина да изпита благодарност и радост от труда, казва писателят

Амелия Гешева: 2020 г. ме научи на реализъм, дано изпитанията са зад гърба на хората на изкуствотоПо време на криза се ражда стойностно изкуство, казва заместник-министърът на културата