На 90 години, след десетилетия, прекарани в болници, дежурства и битки за човешки животи, д-р Величка Младенова от Пловдив продължава да бъде лекар дори когато самата тя има нужда от помощ. По телефона я търсят хора за съвет, подкрепа или отговор на въпрос, който ги тревожи. Тя продължава да се отзовава, макар че след операция на тазобедрената става все още е прикована на легло, а разходите за лекарства и рехабилитация са непосилни. Защото за нея медицината никога не е била просто професия, която приключва с края на работния ден.

Дванадесет години без почивка в Белозем

През 1960 година д-р Величка Младенова завършва медицина, успоредно с обучение във Военната академия. Получава военно звание капитан и остава на военен отчет, като през годините е викана на консултации и запас.

Но истинският изпит за младия лекар идва в Белозем. Там тя поема ръководството на болницата и вътрешното отделение. Дава дежурства, а също така посещава пациенти извън лечебното заведение.

Дванадесет години д-р Младенова остава в селото. Спомня си, че за това време е използвала едва един следобед и една нощ почивни. Била на повикване, а когато се налагало да стигне до болен в някое от околните села, често тръгвала пеша или пътувала с каруца.

„Там имаше родилен дом, имаше вътрешно отделение, рентген“, разказва тя за болницата. В спомените ѝ Белозем е мястото, където не просто лекувала, а се превърнала в човек, на когото хората поверявали живота си.

Сред най-големите ѝ постижения е организирането на кръводарителски акции. Когато била едва на 25 години, успяла да привлече около 2000 души към кампания за кръводаряване. В продължение на десет години инициативите, които организирала, осигурили 10 хиляди литри кръв за нуждите на здравеопазването. За тази дейност била отличена със сребърен медал и признание от Българския Червен кръст. Самата тя също дарявала кръв – общо 16 пъти, докато здравословното ѝ състояние не наложило да прекрати.

Но за д-р Младенова най-важни остават хората, на които е помогнала. Един от случаите, които никога няма да забрави, е с деветмесечно бебе с тежка двойна бронхопневмония. Майката не искала да изпрати детето в Пловдив и помолила лекарят да го лекува на място. Д-р Младенова започнала да го посещава сутрин и вечер, включително извън работното си време, и провеждала назначеното лечение.  И детето оздравяло.  

От Белозем до Алжир – лекар в битка с холерата

След годините в Белозем д-р Младенова продължава работата си във Втора градска болница в Пловдив. Специализира вътрешни и инфекциозни болести, а наред с медицинската дейност поема и други ангажименти, свързани с общественото здраве. Изнася лекции, участва в профилактични инициативи и изпълнява задачи като държавен санитарен инспектор. По думите ѝ голяма част от тази допълнителна работа е била без заплащане.

Следващото голямо предизвикателство отвежда лекаря в Алжир, където прекарва две години. Там тя е координатор на българската мисия и консултант на сънародниците си, но поема и отговорността за холерно отделение с 60 легла.

В разгара на епидемията при нея пристигат пациенти от обширни райони, включително от Сахара. Тя си спомня работата като изключително тежка, но и като един от най-важните периоди в професионалния си живот.

„Не допуснах един да умре от холера“, казва д-р Младенова. За работата си след овладяването на епидемията получава награда – френски албум с посвещение, който пази като спомен от годините в Алжир.

Домът ѝ винаги е бил отворен за хора в нужда

Грижата на д-р Младенова не се е ограничавала до пациентите. Когато синът ѝ бил студент, тя приела в дома си младеж от Нигерия, който имал затруднения с издръжката. Той останал при семейството шест години. По-късно помогнала и на други студенти, които се оказали без достатъчно средства.

Разказва как давала на младежите пари за храна, за да могат да продължат образованието си. Категорична е, че ако можеш да помогнеш на човек в труден момент, трябва да го направиш. Това е и посланието, което отправя към младите лекари. Да бъдат любезни, да изслушват пациентите си и да не допускат човек да си тръгне от кабинета огорчен и пренебрегнат.

Тя си спомня съвета на баща си: когато при лекаря дойде болен, дори да е ядосан или да повишава тон, лекарят трябва да запази спокойствие, да го предразположи и да се отнесе към него с човечност.

Днес самата тя има нужда от помощ

Сега животът е поставил д-р Младенова от другата страна на болничното легло. След падане тя счупва тазобедрената си става и се налага операция. Интервенцията е успешна, но възстановяването продължава, а придвижването все още е трудно. За да възвърне подвижността си, са необходими рехабилитация, раздвижване и постоянство.

По думите ѝ пенсията ѝ е 424 евро. За операцията се наложило да вземе заем, а освен разходите за самата интервенция се натрупали и тези за лекарства и медицински консумативи. В момента я посещава рехабилитатор веднъж седмично, не може да си позволи ежедневни процедури.

Единственото й желание е отново да може да се движи и да бъде полезна на хората. А историята й да послужи за пример на младите медици.

„Повече лекари да има, които да лекуват болните безвъзмездно, с много усмивка и с много старание. С много любов, преди всичко любов“, казва тя.

Ако някой желае да помогне на д-р Младенова, може да се свърже с редакцията на TrafficNews.