На 60 км от Пловдив: Художник създаде музей на мотиката, нарисува оркестър „Коронавирус” и обособи място за пушене в ковчег

  • от Добринка Димова
  • 09:17, 11.05.2020

Повечето хора свързват старозагорското село Гранит с най-старото живо дърво в Европа, което тази година навършва 1675 години. Всеки, който е решил да види летния дъб отблизо обаче, задължително трябва да се срещне и с другата емблема на Гранит – Тоню Цанев.  След 46 години в София, където работи като живописец, аниматор, режисьор и сценарист, той се връща в родното си село и създава първия в Европа музей на мотиката в двора на къщата си, на метри от вековния дъб.

„Всъщност думата „музей” е символична”, уточнява пред TrafficNews Цанев. Така кръстил ателието си в памет на своята майка Сребра, която е работила като полевъд в ТКЗС-то. Затова пък е съвсем точна, тъй като в двора си творецът е подредил над 100 различни по форма и размери земеделски сечива и предмети. Римски и тракийски копия, лемеж за плуг, чекечова (инструмент за почистване на рало от калта), рало за човек, мотика-сърце, връшник, даже и стара каруца. От вътрешната страна на оградата е окачена най-голямата мотика. Тежи близо 80 кг и е изработена от Стоян Дармона – майстор от Чирпан. Все още няма измайсторен сап за нея, но и няма кой да я вдигне. На отсрещната лавица с авторски пластики пък се намира най-малката мотика. Тя е едва 20 грама и е в ръцете на една от статуетките. Цанев показва и първата, създадена от човека. „Въображението ми подсказа, че докато мъжът е на лов, жената е наблюдавала как в пукнатините на пещерата отвън покарват растения. И се е сетила да изкопае лехички, посадила е семенца и е направила първата мотика от рогче на коза”,  обяснява Тоню Цанев.   

В единия край на двора му е и ателието, в което могат да се видят част от творбите  – картини, пластики и пана. За рамките на платната си творецът използва старинни огледала и фотографии, останали от баби и дядовци. Събира масивни плоскости от над 100-годишни дървета – дъб, чам, върба, които апликира и колажира.  Току-що е завършил последната си картина, която е тематична. Нарича се „Оркестър Коронавирус”, чийто музиканти носят предпазни маски.  

„В началото на тази седмица трябваше да бъде откриването на моя изложба „Идеи за симетрия” във Виена, но заради пандемията се отложи. Щях да представя около 60 работи. Това щеше да бъде третата ми изложба във Виена и се надявах да е най-представителната. Но ще стане, да сме живи и здрави”, оптимист е живописецът. Отсега се подготвя и за 70-ия си юбилей догодина, който ще отбележи с изложба в галерията на проф. Аксиния Джурова.  

С връщането си в село Гранит,  художникът става председател на местното читалище, което превръща в една от най-големите художествени галерии в региона. От откриването преди 13 години до момента има 35 групови и самостоятелни изложби. „36-ата ще бъде на Антония Маринова – Crazy. Ще я направим след като падне карантината”, казва Цанев.

 Във всяко кътче на галерията има картини и художествени инсталации. Най-колоритната част е изложбата с арт инсталация на Тоню Цанев, подредена по случай 65-годишнината му в пространството между двата етажа на сградата. Нарича се „Полуюбилей на полуетаж”. Включва портрет на местния чешит Дако Манов, който имал 18 брака и бил невероятен образ. До него са изобразени Иво Папазов и Недялка Керанова. Известният ни кларнетист е с шест ръце, а народната певица – с три усти. На стената пък са облегнати два ковчега – единият с джобове, а другият – обособено място за пушене.

Много са и изрисуваните сгради в село Гранит по идея на Цанев, който е инициатор на местен фестивал. Любимото му място обаче е малка горичка, към която води арка с изографисано слънце. „Когато бях първолак, ни пуснаха в пролетна ваканция. С братовчедите ми се събрахме точно на това място и единият каза: Абе, то много дине в тази ваканция, бе, много дине. Усещането ми беше за безметежност, за нирвана”, спомня си художникът. Още тогава  си обещал, че някой ден ще направи своята „Врата на щастието”. До нея е посадил и Адриановия дъб от жълъд на най-старото дърво в Европа в деня на раждането на един от внуците си.