Младите звезди на сцената: Историята на Фуми, която балетът доведе в Пловдив, за да срещне любовта

  • от Мария Луцова
  • 19:30, 24.04.2021

Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime  и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена. 

Днес надникваме зад кулисите на Пловдивската опера, за да ви запознаем с екзотичното цвете на балетната трупа - Фуми. След актьорите Константин ЕленковЕлин Стоянова, Мария Сотирова и театроведа Катерина Георгиева, вдъхновяващият солист на Операта Виктор Ибришимов, ви срещаме с нежната и изключително отдадена на изкуството японска балерина. Ето коя е Фуми Пенчев:

Родена е на 5 юли в Япония. Занимава се с балет от съвсем малка.  Първо учи в Shitennou ji Junior High School& High School  в Осака. Homura Tomoi Ballet School & Junior Company отново в Осака. Дипломира се с главна роля в спектакъла "Малката русалка", а после поема към мечтата си да развива таланта си в меката на балета - Европа. Първо я обучава Нора Галловицова - балерина от Националния театър на Словакия, после бляскавата Делфин Мусен от Националната опера на Париж, а после - кратко обучение в знаковата танцова академия на Русия "А. Я. Ваганова" в Санкт Петербург.

Преживяването, наречено балет, а довежда в Пловдив през 2018 г. Тук тя не просто намира своята трупа и сцена, но среща и любовта в лицето на кларнетиста Кирил Пенчев. Той ѝ отправи предложение за брак след спектакъл на Пловдивската опера и направи съпричастна и публиката към любовта им. Японското момиче танцува активно във всички балетни спектакли под тепетата, тя е и солист на някои от най-знаковите като "Лебедово езеро", например.

Сега Фуми връща лентата назад, за да сподели първите емоции, първите срещи и преживявания във втората си родина България, но и да разкаже какво е за нея балетът: 

- Фуми, как се решихте на това приключение да развивате професионалната си кариера в България?

- Винаги се стремя да показвам най-доброто от себе си и когато шансът ми даде възможност, го сграбчих. Пътят водеше към България. Така започна моето приключение в Пловдив.


- Кое беше първото ви впечатление от града? Кои са любимите ви места, а такива, които ви напомнят за родния град?


- Първото ми впечатление от Пловдив беше...самота. За мен това значение обаче е добро. Има японски израз "уаби-саби"("Wabi-Sabi"). Уаби и саби са думи, които изразяват уважението към японската естетическа ценност. А тя оценява "красотата в простотата и несъвършенството." Може би се чувствах и така, защото беше денят на прослушването ми за Държавна Опера-Пловдив и бях малко нервна. Беше 9 или 10 декември. Помня, че имаше коледно дърво на централния площад и че беше пълно с хора, но небето беше сиво. Нямах много време да се разхождам,  но след като спечелих прослушването и влязох в  трупата, имах възможност да се запозная с Пловдив, с дългата му история и красивите му места. Любимите са ми тепетата и Античният театър. Много пъти наблюдавах залезите и изгревите от Младежкия хълм и те ми напомняха много за японските такива. Античният театър за мен е свещено място, защото е наша сцена както и кръстопът на много култури, преди и сега. Обичам Пловдив! 

- Имате доста роли в професионалната визитка, но коя е любимата, коя в най-голяма степен ви дава възможност да изразиш себе си?

- Да, имах възможност да взема участие в много спектакли и да науча много роли. Всички те ме правят това, което съм сега, затова ги харесвам всичките. Въпреки че нито една роля не бие ролята на Одета от "Лебедово езеро"! Това е "роля мечта" за много балерини. Не съм още сигурна коя роля ми прилича най-много, тъй като всеки характер е комплексен, но може би се чувствам най-близко до Жизел, Милта и Одета. Примерно, Одета  е вярвала на принц Зигфрид. Тя е предадена, но му прощава.  За да простиш на някого,  се иска силен дух и много енергия. Нъпреки че съм будистка, се чувствам близо до нейния дух. Всички роли, характери, които ми харесват, са на жени, които имат достойнство. Японските жени имат достойнство, то е вътре в тях, въпреки че на външен вид може да изглеждат смирени и деликатни. На японски, казваме: "Ямато Надешико". Имам желание да науча повече такива роли.

- От колко годишна танцувате и как се обърнахте към балета?

- Започнах да танцувам на тригодишна възраст.  Тогава беше просто за забавление и ми харесваше да съм на сцената. Не помня точно кога изникна тази моя мечта, но винаги съм искала да танцувам на интернационална сцена, по-специално в Европа и/или Русия. Може би защото билетът е възникнал в Европа и е на голяма почит в Русия. Това беше моя мечта, но тя не се сбъдна лесно. Имах и много препятствия по пътя си. В тийнейджърските години ми казаха, че тялото ми не е достатъчно добро за балет. Мислех, че това ще е моят лимит и край на моята мечта. Интуицията и борбеността ми не ми позволиха да се сломя духом и вложих много енергия и време в ученето на анатомия и специфични упражнения. За жалост, трябваше да прекъсна танцуването, за да може да се фокусирам върху подобряването на тялото ми. Балетът много ми липсваше и много скоро се завърнах отново в залата, по-силна и амбициозна. Новите ми преподаватели по балет изразиха огромна вяра в мен, държаха духът ми високо, мотивираха ме и ме насърчаваха да кандидатствам в балетна школа в Европа. Така и се преместих в Берлин, Германия.  

- Имало ли е моменти, в които ви се е искало да захвърлите пачката и да загърбите трудностите?

- Да, както споменах по-горе, в тийнейджърските си години имах трудности, но те ме направиха по-силна.

- Какво пожертвахте, за да следвате мечтата си?

- Докато бях в Япония, пожертвах времето, което можех да прекарам с приятелите си (като всеки артист), защото предпочитах да се усъвършенствам и танцувам. Всеки пък съжалявах за това, че не им обръщам внимание, но знаех, че трябва да работя много, за да стана добра балерина. Така че, може да се каже, че съм изпуснала много интересни емоции с тях.

- Кои са вашите вдъхновители?

- Анна Павлова, Нина Ананиашвили, Юлияна Лопаткина, Агнес Лютест, Марианела Нунез, Рената Шакирова , Гедиминас Таранда, Игор Зеленски, Тетсуя Кумакава и други.

- Някъде бях прочела, че една прима балерина използва по 300 чифта туфли за една година. Всъщност по колко часа на ден изкарвате в тези танцови обувки?

- Зависи от спектакъла и репетициите, но аз нося обувките от 4 до 6 часа на ден. Колкото до броя на туфлите – както всяко друго нещо, зависи от марката.  Понякога се изхабяват след само една-две репетиции.

 

- Накъде е отправен погледът ви в професията? Може би към някоя по-голяма световна сцена… 

- Вярвам, че има шанс и възможност навсякъде. Важното за мен е дали мога да стана по-добра балерина и да се усъвършенствам в изкуството на балета. И естествено, ако се нуждаят от мен, аз ще съм там. 

 - Какво ви прави щастлива?

 

- Ако говорим за балет, да съм на сцената ме прави щастлива. Да съм на сцената и самият работен процес! Когато всички работим и се стремим да вървим в една посока, се получава магията на изкуството. Тогава много хора се свързват в едно посредством само един спектакъл. Сцената е нещо специално за мен!

Ако говорим за живота – животът на артиста е тежък. Трябва да работим усърдно и да правим саможертви, за да предоставим един добър продукт на публиката. Признавам си, че не се надявах да срещна любовта в живота си. Дълго време си мечтах за това и бях много щастлива, че намерих съпруга си на сцената и двамата споделяме същата страст - изкуството! 

 - Намерихте ли приятели тук – в Пловдив?

- Да, разбира се, но ако можех да говоря още по-добре български, щях да намеря и повече.

- Коя бе първата дума на български, която научихте? 

- Това не е дума, а фраза. Научих я от колегите: „Добре съм, ама ще се справя“.



- И финално – не мога да не ви попитам за любовта и за едно щастливо събитие, което ви се случи на сцената. Там вашият колега и любим ви предложи и брак. Разкажте вашата история. 

-  Първоначално се запознахме като колеги. Понякога участвахме в едни и същи спектакли. Можех да го разпозная отдалече, защото е висок и седи близко до моя приятелка от оркестъра. В последствие започнахме да комуникираме и да отменяме знания и информация, свързани с анатомия, хранителни режими и тренировки, тъй като съпругът ми е триатлонец. Започнахме да прекарваме все повече и повече време заедно и се оказа, че сме много близки емоционално и като характери. От тогава сме заедно и неразделни.

 

Kоментари

коментар
Кристиян
15:51, 26.04.2021
Отговор

Много интересно интервю! Гледал съм Фуми няколко пъти и мисля, че е прекрасна. Единствената ми забележка са правописните и лексикалните грешки. Чакам интервю с Аманда Роха!