Заместник-кметът по финанси Илия Кирчев влезе във фокуса на внимание сред културната общественост, след като предприе непопулярни мерки спрямо финансирането в сектора. За напрежението PlovdivTime разказа в поредица материали.

Илия Кирчев е роден в Пловдив. В последните 20 години е заемал мениджърски позиции като регионален управител последователно в търговските банки „Алианц банк“, „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД (Пощенска банка) и „Първа инвестиционна банка“. През 2014 г. асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. В следващите 4 години заема поста изпълнителен директор и член на УС на Българска банка за развитие. След това е управляващ партньор в консултантска компания „Регатон“ ЕООД. Цялата му кариера е свързана с банковия сектор. Започва като валутен дилър в „Агробизнесбанк“, година по-късно заема позицията главен икономист във финансова къща „Популярна каса 95“АД, а после заместник-директор по финансовите въпроси в завода за целулоза и хартия „Целхарт“ в Стамболийски.                                                   

 -Г-н Кирчев,  Общински съвет гласува и одобри 1 200 000 лв. за издръжката на фондация „Пловдив 2019”. Преведени ли са парите?

- Пазим тези пари.

- Щом не са преведени, с какви средства се издържат – плащат заплати и текущи разходи?

- Издържат се с наличните средства  - малък бюджетен остатък от миналата година и наградата „Мелина Меркури”.

- Това означава ли, че общината не е в състояние да захрани фондацията със средства, за да не се харчи от фонда на наградата?

- Не, не означава това. Става дума с техническо забавяне. Общината разполага с тези пари, гласувани в бюджета и те ще бъдат преведени веднага щом приключат формалностите. Заради пандемията с коронавирус не можехме да се събираме на Управителен съвет, а там трябва да се приеме бюджета на фондацията. След като се приеме, парите им веднага ще постъпят по сметката.

 - От годишния отчет на „Пловдив 2019” за отминалата година, публикуван и публично достъпен на сайта на фондацията, става ясно, че към момента на изготвянето му има много проекти, които все още не са разплатени. На колко възлизат неизплатените пари?

- Да, има доста неразплатени проекти. Не знам защо. Фондацията си има срокове, с които работи. Те са предварително упоменати в договорите. След това всичко зависи от културните оператори, които трябва да представят съответните разходооправдателни документи и  отчетите си.  Целият екип, който отчита проектите, работи много отговорно.  Вече са се заринали с папки, но не бива да се правят компромиси с документи, защото все пак това са обществени пари. После подлежат на съответния одит, проверки и трябва всичко да е изрядно.  

- В началото на мандата на новия управленски екип в Община Пловдив бе обявено, че в бюджета на фондацията има дефицит от милиони левове. Стана ли ясно защо тези средства не са били преведени и потърсена ли е отговорност на виновните?

- Договорените пари са 2 200 000 лв. , но не е ясно още дали всички ще бъдат отчетени и съответно изплатени. И не е ясно дали тези разплащания ще бъдат направени в тази бюджетна година. Тези проекти, които са отчетени, ще изплатим, но има такива партньори, които няма да могат да изготвят отчетите си в рамките на тази година.

По отношение на първоначално обявения дефицит на средства във фондацията – тези пари не са загубени. Истината , че в бюджета за миналата година тези пари са били включени. Бюджетът беше на дефицит  и просто те не са били налични. Нито са били част от преходния остатък на бюджета. Това означава, че трябва да се намерят възможности за тях в бюджета за 2020 г. и 2021 г.

- Е как така няма да могат да ги отчетат, при положение, че става дума за събитие от миналата година. Колко са тези проекти?

- Не знам, не мога да ви кажа. Вижте, прогнозата е, че до края на 2020 г. ще бъдат отчетени.  Ако е по договора, съгласно правилата, и останат за 2021 г., ние ще им ги изплатим тогава. Тук не става дума за решение и желание на фондацията, а за съобразяване с културните оператори.

- При този дефицит на средства във фондацията възниква и друг въпрос – с какви пари ще бъдат изплатени задълженията към част от партньорите, с които бе реализирана програмата?

- Фондацията може да се разплаща с наличните пари, които има. Едно е ясно – има твърдо решение на Общинския съвет и Управителния съвет всичките 2 920 000 лв. от  наградата „Мелина Меркури”  ще бъдат изразходени за две отворени покани. Ние разделихме в две години програмата. Сега одобрихме проекти за 1 400 000 лв., а следващата отворена покана ще бъде през октомври-ноември, поне такива са плановете ни.  Тя ще е за остатъка от средствата.  

- На няколко пъти в свои публични коментари критикувахте екипа на фондацията за това, че пловдивчани са останали недоволни от  програмата през 2019 г., а творците под тепетата са останали изолирани от проекта…

- Това не е само мое мнение. Някои политически партии дори бяха сложили в програмата си да бъде закрита фондацията, защото за 32 милиона лева , похарчени за 4 години, през 2019 г. само с 2 процента се е вдигнал ръстът на туристите и никой не е разбрал, че е имало Европейска столица на културата. Има и много хубави неща, които са направени – Капана, Капана фест, запомнящи се фестивали и концерти, например Hills of Rock и Opera Open, както и спектакълът „Одисей” на Драматичния театър. Това са знаци, които ще останат. Същото важи и за филма, който се снима. На частно посещение в Матера – другата Европейска столица на културата, видях, че с два филма, които са снимани в града, са довели огромен поток от туристи.

- Готова съм да споря с вас. В пловдивската програма имаше още много сериозни проекти – изложби, театрални спектакли, концерти…

- Да, имаше такива проекти. Изложбите със съвременно изкуство и образователните турове, чрез които младите хора бяха стимулирани да творят, също бяха важни. Бих казал, че това е едно от двете неща, които са важни да останат като наследство след Европейска столица на културата. Първото е комерсиалната част – да има туристи, да има посещения на хотели, ресторанти и на магазини в града. И второто е частта на изкуството, когато трябва Пловдив да стане известен  с това, че предлага разнообразна и на високо ниво  програма. Както и възможност младите хора да се запалят и да се занимават с изкуство.

- Каква ще бъде съдбата на избраните проекти по отворена програма „Наследство”? Ще се пристъпи ли към сключване на договори? Ще се пренаписват ли бюджети с оглед на ситуацията в света? Част от културните оператори обявиха дори кризисни варианти на откриването си.

-Ако един пренапише бюджета си, всички ще искат това. А тези, които не са били одобрени, също ще имат претенции, че и те могат да пренапишат своите. Искам да избегна това. Ето ви новина – стиснахме си ръцете със зам.-кмета по култура г-н Панов и кмета Здравко Димитров и ще предложим на Общинския съвет 100 000 лв.  от Културния календар да отидат за специално бутиково издание на Opera Open, тоест да не се налага те да правят осакатяване на програмата си. Ще обявим нулева година за големия фестивал.  С всички останали одобрени оператори ще подпишем договори, които дават възможност ако не могат тази година, да реализират проектите си през 2021 г. Тоест – фондацията им подписва нещо като ваучер. Към операта пристъпяме с този индивидуален ход, защото става дума за една от знаковите пловдивски културни институции. Напомням, че бяха гласувани по 40 000 лв. и за двата театъра. Драматичният и Кукленият театри, които също са сред одобрените по програма „Наследство”, биха могли да реализират проектите си в тази година. Ако видим, че има опасност да не успеят да реализират спектаклите си в пълния им обем, може би ще действаме както и с операта.

- Кога ще бъде представен финалният мониторингов доклад за ефектите от Европейска столица на културата? Кажете какви са основните изводи на специалистите, които го изготвят?

- Не успях да се запозная с детайли, но тепърва той ще бъде представен. Виждате, че се занимавам с доста неща, които са доста спешни на фона на епидемията. Предполагам, че той е положителен. Проблемът  на Европейска столица е, че бяха спазени абсолютно всички изисквания и европейски ценности. Това е безспорно. Но не бе направена симбиоза между интересите на града и тези ценности. Знам, че фондацията положи усилия да въвлече пловдивските творци в проекта. Но аз гледам на нещата цялостно – какъв е общественият интерес. Цялата тази взаимовръзка между фондацията, пловдивските творци и пловдивските институции, трябва да е насочена в интерес на гражданите. Тези 32 милиона лева за програмата и издръжка на фондацията са дошли от данъците на гражданите.  Няма един лев от правителството, няма и лев от Европейския съюз. 20 милиона лева от правителството са за инфраструктура, а наградата „Мелина Меркури” са за програмата „Наследство”.

- Това е критика към екипа на фондацията, защото мисията да въвлекат пловдивските творци бе тяхна. Но отдавна отминаха времената на колективната вина. Кои са хората, които смятате, че носят персонална отговорност?

- Основният ми упрек към фондацията беше, че решението на Общински съвет да бъде спряна отворената покана „Наследство” до назначаването на Управителен съвет не беше изпълнено. Не се съобразиха с това. Генералното ми мнение аз го споделих вече, то е насочено по-скоро към творческия екип на фондацията. Най-вече артистичният директор Светлана Куюмджиева е тази, която носи отговорност за културното съдържание, както и Виктор Янков и Гина Кафеджиян. Упрекът ми е, че не са успели да създадат симбиоза между  европейските ценности и местните интереси на творци, културни оператори и бизнес. Съзнавам, че не им е било лесно.  Към административния екип засега нямам никакви претенции.

- Какви ще бъдат критериите по втората отворена покана, която ще стартирате в края на годината?

- Имаме предварителни идеи. Това, което се коментира, е, че трябва да има пари за пловдивската културна потенция, трябва да има пари за емблематичните фестивали на града, трябва да има пари за стимулиране на младите хора да се занимават с изкуство и за събития, които да привлекат туристи в града. Не изключваме възможността да се  финансират филмови продукции. Но парите са ограничени и трябва да се съобразяваме с това.

- Парите за подкрепа на филма „Завръщане” не бяха толкова много…

- Да, но ако искаме да привлечем международна холивудска продукция няма да става въпрос за 50 000 или 100 000 лв.

-На сесията на Общинския съвет ще гласуват предложението да се вземат 330 000 лв. от културния календар. Откъде идват тези пари?

- Това са основно средства от събития, които не са се състояли или няма да се състоят. Както ви казах, от тези пари 100 000 лв. ще отидат за бутиковото издание на Opera Open. Бихме пренасочили и още средства, но бюджетът на града е под натиск и няма да бъдат събрани голяма част от приходите. Затова и предлагаме тази промяна в бюджета. Вече липсват 2 000 000 лв. от таксите за тротоарно право и Синя зона, детските градини, наемите. Тази сума може да нарасне. Имаме прогноза за по-ниско събиране на такса придобиване, защото стресирани от ситуацията, хората спират да купуват автомобили и апартаменти, както и по-голям недобор на останалите данъци и такси.

- Каква е най-песимистичната прогноза?

- Казах една сума – между 40 и 50 милиона лева, но на този етап в началото на май, разликата е 17 милиона лева по-малко.   Тоест към този период на 2019 г. в хазната са влезли 65 000 000 лв., а към днешна дата са влезли 47 милиона лв. от  150 000 000  лева.

- Да, но на този фон културата генерира незначителни разходи спрямо други сектори…

- Не е толкова незначителна част като разходи. Слава богу, че има доста културни институти, които са на държавна издръжка или има съфинансиране от общината. Общо взето гледаме да не ощетяваме никого. Гледаме да се рестартират нещата, но за съжаление спортът и културата са най-потърпевши.

- Наскоро обявихте, че калдъръмите на Стария град са недружелюбни към посетителите и особено към дамите. Това означава ли, че обмисляте подмяната им?

- Не, разбира се. Идеята ми е да съберем екип от архитекти и реставратори и да се опитаме да намерим някакъв вариант дами с по-високи токчета да се разхождат по калдъръмите в Стария град. Както е в Матера – пак са стари настилките, но по-равни и няма дупки между тях.

- Имате ли някакви други идеи за културата на Пловдив?

- Имам много идеи, но не мисля в тази насока. Не ми е това работата. Аз съм един обикновен ценител на изкуството. Имам много приятели художници, музиканти, артисти. Самият аз имах данни да стана добър актьор, но станах финансист. В Английската гимназия имахме вечер на таланта. В нашия клас участвахме със спектакли и спечелихме много награди. Но искам да оставя това на хората, които това им е работата. А аз да се занимавам с финансите.

- А имате ли доверие на хората, които това им е работата?

- Имам, разбира се. Защо да нямам. Само че трябва да се съчетават интересите.