Гаро Узунян: Ако Капана не заработи като цялостен организъм, отделните органи ще се самоизядат

  • от PlovdivTime
  • 14:17, 15.06.2017

от Паулина Гегова

Гаро Узунян е добре позната на пловдивското общество персона. Името му е свързано не само със заведенията, които развива, но и с инвестициите, които той и екипът му вкарват в градската култура, без да разчитат на програми и проекти. Собственик е на несъществуващия вече клуб „Библиотеката”, „Малката библиотека” и „СандъкЪ” в квартала на творческите индустрии Капана.

Гаро е и един от най-жарките пазители на арменската култура. Баща му Ехиязар Узунян е Почетен консул на Армения за България. Семейна традиция е да създават или участват в събития, обвързани с арменското наследство в Пловдив.

Пред Plovdiv Time Гаро разкри мислите и мнението си по много въпроси, свързани с квартал Капана и градската култура.

- Разкажи ни за арменската общност в Пловдив.

- Арменската общност в Пловдив е най-голямата в страната. Разполага с голяма скаутска организация, в която членуват както деца, така и възрастни. Няколко музикални състава, театър, църква, училище, културен дом и културен информационен център. В него се помещава и Почетният консул на Армения за България. С няколко благотворителни организации правим  концертни, театрални, танцови и музикални дейности. Арменците в Пловдив не се чувстват като чужденци. В историята на града е имало двама градоначалници с арменски имена, участвали сме и активно в градския живот през последните двеста години.

- Какво всъщност означава вицът „Оплачи се на арменския поп”?

- Една от версиите е, че арменският поп често е играл на табла с турския наместник по време на робството. Ако някой е искал да му предаде нещо в дните, в които са водели състезанията си, молил турския наместник да му каже от негово име.

Другата версия е, че след Априлското въстание и преди Освобождението на България в затвора в Диарбекир са изпращали български революционери. Там присъдата си излежавал и арменски свещеник, на когото всички български затворници са се изповядвали като единственото християнско свещенодействащо лице. И двете истории са сериозни и не трябва да се приемат като подигравка.

- Защо избра да развиваш бизнеса си в Капана?

- В последните две години обстоятелствата изместиха центъра на културата в Капана. Че е център - център е. Колко е култура, е друга тема на размисъл. Виждахме потенциал в квартала. Заведенията, които отворихме не са просто поредното кафе или бар, които препродават напитки и печелят чисто търговски: цена-стока-цена. Ние създаваме кафе и уиски култура, които в България са на много ниско ниво.

В „СандъкЪ” през седмица каним лектори, които обогатяват познанията на клиентите. Наскоро имахме и честта да създадем собствено уиски с така нареченото блендване от основни съставки. Различни сме и като интериор. Повечето хора в желанието си да бъдат различни, стават еднакви и губят идентичността си. Ние бягаме от тази тенденция.

- Какво се случи с Капана?

- Когато дойдох тук, далновидността ни казваше: „Това е едно страхотно място”, но с времето се измени в един балон, за което всички алармират. И граждански сружения, и хора, които развиват бизнеса и изкуството си тук. Очакваме този балон да гръмне и да се изложим пред чужденците, както се казва. Пренаселеността по никакъв начин не може да се ограничи, така е, но ми се иска хората да подхождат по-творчески дори в ежедневните търговски взаимоотношения.

Да се държи ниво, за да не се превърнем в поредния побългарен, иначе страхотен проект. Без да хваля или защитавам администрацията на община Пловдив, през последните две години кварталът е най-осезаемата градска промяна. Много ми се иска никой да не слага ръка върху него. Да има регламенти, да бъдат защитени интересите на всички страни, да има сцена за изява на всички. Трябва да направим така, че наистина да ни завиждат, а не да се превърнем в гнила ябълка, която обръщаме от здравата страна.

Пример за добра колаборация е новата отсечка на ул. „Абаджийска”. Направихме мини фестивал, за да покажем, че и ние съществуваме. Даже почнаха шеговито да ни наричат "High land", а долната част на Капана "Down town".

Имаме добро сътрудничество между ресторант, вино, уиски и чай. Който отвори първи, премита пред другия. Помагаме си, заемаме си лед и кой с каквото закъса.  Грижим се за добро съседство без конкуренция. И това е, защото никой не може да съществува като отделен орган. Ако Капана не започне да функционира като цял организъм, всеки отделен орган ще се самоизяде. Уви, не мисля, че търговците тук са достатъчно зрели. Аз имам една максима – за да се занимаваш с култура, трябва да я субсидираш, а не да чакаш фондации и проекти. Ако не си помогнем сами, никой няма да го направи.

- Каква трябва да е културата на града?

- Трябва с минимум средства да се направят няколко открити сцени, които да поддържат живота в града ежеседмично, а не на фестивален принцип. Фестивалът идва и си отива! Творците трябва да бъдат предпазвани от бюрокрацията. Да не бъдат пускани през мелачката на администрацията, защото това обезверява страшно много артисти. Например проектът "Моден Капан" беше оценен на едва 2000 лв. В същото време други бяха оценени на по-голяма стойност. Фактът, че никой никога не е получил сумата, за която е кандидатствал, също обезверява.

- Ти отдаваш сцените в заведенията си безвъзмездно. Защо, след като нямаш финансова изгода?

- Защото, както казах, изкуството трябва да се подкрепя. Не трябва да се печели за сметка на актьорите. Когато си се идентифицирал като заведение, трябва да печелиш от него. Когато си работилница, трябва да печелиш от това, което си изработил с ръцете си, а не да експлоатираш чуждия труд.

Може би това ми изигра лоша шега и не можах да издържам „Библиотеката” повече от четири години. Помагайки на културата като общност, имах надежда, че и тя ще ми помогне. Когато започнах, нямаше клубен театър, а литературните срещи бяха дефицит. Сега доста заведения работят на този принцип. Опитът, който натрупах от четирите години, прерасна в сдружение „Библиотека за идеи и събития”. В него събрах много добър потенциал от хора, които творят. Първият ни проект беше фестивал на ул. „Абаджийска”. Вторият ще бъде рок фест на 16-ти и 17-ти юни.

- Разкажи ни за рок феста.

- Това е инициатива под патронажа „Не на агресията”. Тя е проект на Община Марица. Ще се проведе на градския стадион в Граф Игнатиево. Б.Т.Р. са хедлайнери и няма да има вход. Ще има и младежки групи, и разбира се – бира.

- Отваряш ново заведение на ул. „Абаджийска”. Издай малко информация от кухнята.

- Ще разполага със съвсем семпла, акустична сцена. Ще се предлагат по-природосъобразни напитки и храни. Ще има молекулярни коктейли, качествена и стойностна музика. Всичко ще бъде изработено от 3-4 човека, със собствен отпечатък. Барът ще е на две нива.

На втория етаж ще предоставим лукс, лишен от снобарство, а долният ще е съобразен с публиката на Капана. Заведението ще се казва „Крафт”, защото всичко ще се прави на ръка и ще отвори до месец. Най-голямата ни мечта е да направим кафе фестивал и се надяваме някой да ни откликне. Искаме да продължим да обличаме сградите в Капана и не само. Като цяло, всеки, който иска да работи за доброто име на градската култура, може да стане част от сдружението и заедно да създаваме по-добри инициативи.