Екип на фотосесиите: Мира Недялкова, Йоан Гълъбов, Марина Младенова, Ева Николова, Трейси Велчева

Интервю на Мария Луцова 

Сандрела Канаан е едно от обещаващите нови лица на модната сцена. Дизайнер с много фантазия, с любов към мистиката и загадките – нещо, което цялото й същество излъчва. Възпитаник на престижния IED в Милано, Канаан прави забележителен пробив още с дипломната си колекция "SAMODIVA & Dunovism". Модната библия Vogue в Италия отбелязва таланта й. В момента Сандрела се занимава с експериментална и висша мода, стайлинг.  Когато я изкушат с интересен проект, застава и пред фотообектива като модел.

Сандрела Канаан беше сред финалистите на „Моден Капан” през 2017 г., а връзката й с Пловдив е изключително силна. Семейството й живее на емблематичната ул. „Отец Паисий”. Дядо й – Христо Димитров, е директор на Техникума по машиностроене в Пловдив. Ето какво разказа за PlovdivTime  чаровната млада дизайнерка.

- Сандрела, разкажи как се роди тази страст към модата? Кога и как избра този път за себе си?

- Майка ми я избра – тя самата е изкуство, има изключителен нюх към детайла и към красивото. В този момент аз се подготвях да кандидатствам медицина, но изкуството живее по-отдавна в мен (артистичността е в гените ми) и взе превес. Намесата на майка ми съвсем деликатно наклони везната. За по-добро е било, вярвам го! Медицината ми остана страст, която намирам начин да вплета сполучливо в модните си експерименти.

Нека бъда разбрана правилно - харесвам модата, но не я издигам в култ. Опияняваща, объркваща, гъделичкаща, може и до зависимост да се стигне, но авантюрата ми не е само с модата, а с всички течения в изкуството. Около 5 години вече е мое влечение.

- Кой бе първият ти пробив, първият успех в това поприще?

- Още в университета съм имала моменти, които съм отчитала като лични успехи и съм се чувствала устремена да продължавам, но не мога да пропусна и моментите на слабост, които са ме сривали до безсилие. Сещам се за първото ми пълно удовлетворение от уъркшоп, в който за ограничени часове трябваше да ушием и скроим автентичен корсет на Мария-Антоанета... Това беше чисто жертвопринушение за мен, не бях спала  57 часа до изпита, взех го и спах след това 24 часа без пробуждане!  И  много други такива изпитания, закалявания и малки победи над себе си съм имала... Колкото до пробив, за голяма моя радост на много хора се хареса дипломната  ми колекция и първият ми клиент, който ме намери, пожела да изработя един от аутфитите от тази колекция за нейния бал, а след това и майка ѝ ми се довери. Бях поласкана когато получих съобщение от нея, пишейки как непознати хора са я спирали да се снимат с нея само заради необикновения тоалет и обувки, отличавайки се от масовката. Това за мен е пробив!

- Как се оцелява в тази среда?

- Трудно! Трудно е и да се реализираш, когато правиш толкова експериментални и сценични творения и упорито не искаш да бягаш от себе си.

- Има ли в България сериозна модна сцена и дизайнери, които държат високо европейско ниво?

- Не мисля, че сме достигнали до сериозната  модна сцена, но има дизайнери – броят им е колкото пръстите на едната ми ръка, които работят с високо качество и заслужават да бъдат оценени в по-широк мащаб. За съжаление, те обикновено остават в сянка, отказват участие в родните платформи за изява и затова малко се разбира за тях от широката публика.  

- Каква е твоята философия за модата?

- Вярвам, че тя трябва да е изкуство с послание.  За мен е важно философията в дизайна ми да не се ограничава до повърхността - дрехите носят история и визуализация със собствен заряд.  Държа на хомогенност на  цветове и материи, оригинални техники в текстилната култура, ръчната изработка и макрамето, което - за голяма моя радост, се превръща в запазената ми марка.

-  А моделството? Не е често срещано дизайнери да са и модели…

- Много случайно се завъртяха нещата при мен с фотомоделството. Не ми е било цел с това да се занимавам. През последните година-две, голям интерес проявиха към мен фотографи с най-различни предложения за готини проекти. Подбирам в кои бих могла да взема участие. Обичам да експериментирам, така че с удоволствие приемам предизвикателствата и от тяхна страна. В какви ли не условия сме снимали, попадали сме в необичайни ситуации. Винаги е забавно на терен. Иначе аз съм меланхолична натура и ми е присъща летаргичната естетика, затова тези проекти заемат превес.

- В България или навън – как виждаш бъдещето си в модата?

- Навсякъде може да се намери нишата.. За щастие светът вече няма граници и това позволява да не се ограничавам в избора си, така че бъдещето може да бъде навсякъде.

- Кои са нещата, които те вдъхновяват и дават отражение на моделите ти?

-  Интересите са ми в сферата на изкуството в почти всичките му форми, окултната наука също ме привлича, а медицината ми е при сърце и един от изворите за вдъхновение. Най-любима ми е текстилната култура от работния процес, разработвам си текстилите, с други техники пък ги създавам и резултатите са необикновени, защотото моята мода е експериментална.

- Как се роди проектът, с който впечатли експертите на модната икона – списание Vogue?

 - Винаги съм имала интерес към окултните науки. Когато дойде време да избирам тема за дипломната работа, исках да е нещо българско, но да не бъде пряко свързано с фолклора, а да покаже мистичната страна на България, за която малцина знаят. Подтемата е дъновизъм, като начална точка възприемам самодивата, която в съвременните дни преминава в Бялото братство - осъвременяване на култа и продължението му. Това е всъщност концепцията ми. Самодивата произлиза от славянската митология, като в различните региони има различни разновидности на самодиви, самовили и русалии. Аз се фокусирах върху тези, които са бродили по българските земи. Самодивата се е изобразявала в митовете и легендите като много красива жена със свръхспособности и свръхсили. Била е олицетворение на окулта и е изобразявана с много дълга коса, светла кожа, светли очи. Както е имала положителни страни и лечебни сили, така е била способна и да отнеме човешки живот. Способна да обладава с нейната неземна красота, обсебвала и разболявала мъжете, черпила е от силите им. Дрехите са ключови за този митичен персонаж. Във вярванията свръхсилите на самодивите са се криели в дрехите им, в нишките, тъканите… Във всичко е вплетена самодивската магия!

- А темата за Бялото братство?

-  Темата на Бялото братство присъства в дрехите ми с кръга като символ на вечния кръговрат и призивите на Дънов за уединение с природата. Дънов е световен учител и световно име, който е най-малко известен в България. Има последователи по цял свят, което открих по време на проучването. Дънов предоставя една рафинирана религия, в която няма нищо сектантско, просто въпрос на живот и избор. Дава много здравословни съвети и ясни представи за живота, без по никакъв начин да се натрапва. С малко повече вслушване в организма и тялото си можеш да постигнеш много повече, от колкото по други методики.

- Как гледат на твоите модели колегите ти в Италия?

- Усетила съм признанието, положителното отношение и нагласа още по време на следването, но най-вече бях щастлива и удовлетворена от труда си, когато беше финалното оценяване.  В комисията по защита на дипломната ми работа имаше и външни представители от Vogue Italia, журито се изправи на крака да ме аполодира. Чух оценка и поощрение, за които не съм и мечтала да чуя от именно такава висота на професионалисти и експерти. Аз бях напълно неподготвена за такава реакция.

- Имаш силна връзка с Пловдив. Разкажи за нея.

- Обожавам Пловдив! Там е друго измерение, градът има дух, хората са друго тесто, въздухът е с мирис на липа... Как да не го обичаш този Пловдив! Връзката е по майчина линия. Летата като дете съм си изкарала в къщата ни в центъра. Много топли спомени са ми останали оттам! Умирах от кеф да танцувам с баба си на „Макарена“ и на терасата да си играя на кофички с вода, да поливам минаващите котки и всякакви такива водни щуротии... Забавленията според възрастта!  Истински безгрижни летни ваканции! Най-любимите места са ми Капана, Цар Симеоновата градина и Старият град с неговата приканваща атмосфера.

- И ти се иска да се завръщаш тук, нали?

- Защо не? Може би на старини?

- Какво обичаш да правиш извън професионалните ти ангажименти?

- Имам щастието, че работата ми е и хоби.. така че не страдам от burn-out ефекта. Обичам да съм сред природата, въпреки че рядко ми се отдава тази възможност. Разпускам и с приятели в компания на сладки приказки.

- В момента с какво конкретно се занимаваш?

- Експериментална мода с couture-ни елементи и манипулации в текстила, с подобрения и новости, като ще се придържам към стила и ръчния труд от предишната колекция. От прекрасния текстил, който изработвам, създавам не само дрехи, а също аксесоари, пана,  дори и обувки. В новата колекция той ще е основният акцент, релефът и текстурата го правят още по-голяма рядкост и уникат!