Атанас Хранов преоткрива светите земи

  • от PlovdivTime
  • 11:48, 06.09.2016

 

от Руслан Йорданов

 

Пред картина на Атанас Хранов човек може да стои с часове, без да се умори да търси смисъл в навързаната от художника плетеница от приветливи гатанки, причудливи символи и странни приказни герои.

„Искам да разкажа един свят, а не да покажа просто момент от битието. Картината при мен е завършена история ”, казва изтъкнатият пловдивски художник. В ателието му кипи оживена подготовка за предстоящата изложба, която се открива утре, 7 септември 2016 г. от 18,30 часа в Арт галерия-музей „Филипополис” в Стария град. Експозицията на ул. „Съборна" 29 ще продължи до края на месеца.

Творецът ще представи трийсетина платна и скулптури. Последните години Атанас Хранов е посветил на вълшебния свят на древните халдейци. Картините са оформени в цикъла „Дневниците на Балтазар”.

„Балтазар е последният халдейски цар на Вавилонското царство. Той е известен със сцената, на която по време на пир невидима ръка изписва с огнени букви върху стената на двореца му „Мене, текел, фарес”. Пророчеството предвещава падането на неговото царство.

Всъщност мен точно този момент не ме интересува. Вълнува ме всичко, което е било преди пламтящия надпис – забележителната култура на халдейците, възгледите им за живота и космоса”, допълва художникът.

Според него древните мъдреци, надникнали в тайните на астрономията и математиката, са били изключително просветени и са мечтаели смело и на едро за поколения напред. „Халдеите са измислили времето – решили са да разделят годината на месеци, месеците – на дни, и така стигат чак до секундите.

На пръв поглед изобретението е абсурдно. Колкото на мен сега ми трябват наночастиците, толкова са били потребни и секундите в древността. Секундите са били нужни само на хора, които знаят какво да правят с тях”, подчертава художникът.

Една от ярките картини в халдейския цикъл на Атанас Хранов е „Чайниците на Балтазар”. На нея след множеството загадъчни символи присъства и пушещият заек.

Същият дългоух бозайник може да бъде забелязан на друга от рисунките да пуши индрише. Черти от влюбения леопард от предишните му творби днес могат да се разпознаят по лицето на влюбената невестулка, също с цигара в уста.

 

 

Чайниците на Балтазар

 

Художникът пресъздава различните религиозни, политически и културни сюжети, над които човечеството си блъска главата от хилядолетия, с лекота и жизнерадостност.

С вещина смесва органично жанровете на пластичните изкуства и живописта. За направата на творбите си използва дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция.  

„Начинът ми на рисуване е магически реализъм - определението лежи в литературата, а не в изобразителното изкуство. Приказките не се делят на детски и за възрастни - те са за всички. Приказката е навсякъде, стига човек да има силите и времето да я открие за себе си”, посочва Атанас Хранов.

Въображението му преследва тънкия момент между реалното и нереалното.  „Най-вълнуващ е слънчевият залез – мигът, разделящ деня и нощта. Преданията казват, че тогава излизат приказни създания като самодивите”.

Вдъхновение пловдивският художник с 40-годишна кариера и десетки изложби в България и по света черпи от ветроходството. „В много от картините ми присъства онази светлина на Средиземноморието, на онова щастливо лято, което можеш да видиш само на лодка в открито море или на островите.

По обяд морето и небето се сливат в маранята. Цветовете им са избледнели и не са така наситени. През голямата част от деня тази неземна светлина ти е пред очите”, разказва Хранов.

 

 

Картините на Хранов са заредени със страхотен оптимизъм, смята Георги Хорозов

 

„Обърнете повече внимание върху синия цвят – това е „насково тюркоазено”, което може да се види само преди пълнолуние в морето. Хранов е майстор на синия цвят. Умее да създава собствени нюанси”, включва се в разговора Георги Хорозов.

Хорозов е „сложна комбинация от поет, артист и банкер”, който понастоящем живее в Цюрих. Той е дългогдишен приятел и познавач на творчеството на Хранов. „Следя Наско от малък. Страхотен оптимизъм лъчи от неговите картини”, допълва Хорозов.   

Върху последните платна на художника изскача еднорогът. Появата на митичния кон е знак, че Хранов е на път да приключи темата с халдейците и да започне нов цикъл - „Преоткриване на светите земи”.

„Аналогията с кръстоносните походи е търсена нарочно. Само че днес светите земи не са Йерусалим и Юдея, те са навсякъде около нас. Човечеството вече търси светите земи и иска да си ги отвоюва”, посочва творецът.

Вълшебният бял кон с рог на челото в неговите картини наследява стария боен кон на средновековните рицари.

„В наши дни еднорогът има и друго значение. С английския термин “unicorn” се наричат компании, които са достигнали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Наско обаче вижда еднорога като символ на похода за духовност, която тежко ни липсва”, вметва Хорозов.

„Идеята е да се опитаме да отвоюваме и децата си от пошлото и да ги насочим към спасителната духовност”, казва Хранов.

 

 

В картините са разпръснати съкровища, които всеки сам да потърси  

 

Докато тече разговорът, майсторът на четката се връща към заниманието си – да боядиса кантовете на картините си. „Досега съм пробвал най-различни варианти на рамки и нито един не ми е харесал. Картините ми не търпят рамки. Това в известен смисъл е комплимент за една картина, тъй като много често рамката компенсира пропуските и прави творбата да изглежда по-завършена”, отбелязва той.  

„Картината на Атанас Хранов означава постоянно присъствие и общуване. Понякога тя е вътре в теб, друг път ти си вътре в нея. Рисунката е връзка с космоса, източник на естетическо усещане. Тя излъчва непрекъснато и е вечен източник на енергия. Зарежда те с енергия и дава възможност и ти да я зареждаш”, смята Хорозов, който е сред най-запалените колекционери на художника.

По думите му изборът на една картина  е интимно тайнство - някоя я харесват, други - не. На някои рисунката им проговаря, на други - не. „Картината е ключ - чува се "трак" в душата на зрителя и нещо се отключва. Той си я припознава като негова”, допълва наблюденията му Хранов. 

 

 

Заек пуши индрише 

 

 

Картината е ключ за душата на зрителя, отбелязва Атанас Хранов

 

 

В ателието на твореца тече подготовка за утрешната изложба