Още през първата половина на 20-ти век започнало да се обособява пространство в близост до Централна гара - около дн. улици „Иван Вазов“,  „Христо Ботев“ и „Авксентий Велешки“, което станало известно като Тютюневият град. До 1923 година в Пловдив съществували 32 тютюневи склада, а някои от тях са запазени и до днес. Складовете принадлежали на известни пловдивски търговци, между които Марко Белчев, фамилиите Обрейкови и Каишеви и много други, между които и един от най-големите български дарители - Димитър Кудоглу. За кратко тютюневият град включвал дори къщата, принадлежала на д-р Стоян Чомаков. Търговецът Антонио Коларо се опитал да превърне и къщата на Аргир Кюомджиоглу в такъв, но Общината успяла да изкупи имота и да го съхрани като музей. 

Атмосферата на тогавашния  е успяла да вдъхнови и писателя Димитър Димов. 

Много от складовете са обявени за паметници на културата. Един от проектите на Община Пловдив е насочен към обособяване на пешеходна зона около складовете и реставрацията им, за да бъдат отново достъпни за посещения.