Църквата “ Успение Богородично” - внушителна трикорабна псевдобазилика, е построена през 1844 г. и е най-големият православен храм в Пловдив. На това място още през IX в. е съществувала средновековна църква. Храмът е построен е от майстори на брациговската школа. Храмовата икона „Св.Успение”, както и повечето икони в църквата са дело на известния зограф Никола Одринчанин,  а иконостасът е дело на дебърските резбари – братята Андон и Димитър Станишеви. Храмът е свързан с борбите за независима българска църква. През 1859 г. в него е било извършено първото богослужение на български език. На 12 март 1860 г. митрополит Паисий отслужил и първата света литургия на български език, а след създаването на Българската екзархия през 1872 г. Пловдив посрещнал своя пръв български владика – митрополит Панарет, отново в този храм.

През 1881 г. градският архитект Йосиф Шнитер пристроил внушителна триетажна кула с купол в стил руски класицизъм. На нея се чете: „В памет на Освободителите.” Надписът е сложен от пловдивското население и е посветен на руските войски, освободили града на 4 януари 1878 г. Тогава в храма бил отслужен благодарственият молебен в чест на Освобождението.