Вместо “Кураж“ в битката с Covid-19: Естрадни звезди пеят за старици, които издъхват и чезнат с черно лице

  • от Мария Луцова
  • 15:35, 11.04.2020

Абсурдна естрадна песен, посветена на кризата с коронавирус, и записана с цел да вдъхне надежда, взриви ценителите на хубава музика. „Кураж” е творение на певците  Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Петя Буюклиева, Джина Иванова, Христо Кидиков, Искрен Пецов, Сунай Чалъков. Текстът е дело на Иван Беловски, а музиката и аранжиментът – на Камен Николов. 

Въпреки че е създадена с идеята да „остане за поколенията като свидетелство за нашия живот по време на коронавируса”, както признават авторите пред медиите, песента е стряскащ пример как една добра инициатива може да придобие изкривен смисъл. 

Всичко започва от клипа, защото още преди да зазвучи първата строфа, зрителят е атакуван с потискащи кадри, с които ни заливат всички медии – носилки, цифри, кръвни банки.  

Следващата порция „изкуство”  идва с текста, от който научаваме, че ни стряска „невидим убиец”, тръгнал в обход. Злокобният сюжет продължава с картина на „старици провесили сухи ръце”, които: „В последната своя зима издъхват и чезнат в земята с черно лице". И за да ни стане по-хубаво, улиците пустеят, при това не само у нас, но и в Европа и в далечен Китааааааай”, а „уплахата сее навсякъде глад”. 

Та ето това успя да създаде творческият гений! И накрая призова: „Кураж”. 

Безвкусието на песента, независимо че в нея чуваме прекрасни български гласове, е толкова крещящо, че музикалната гилдия с християнско прискърбие просто призова: „Понякога мълчаливата съпричастност е по-добра от “пеещата”.

Ето го и текста на песента „Кураж”, който в литературните анализи учениците биха дали за пример за оксиморон: 

Светът променен,
замислен е днеска.
Невидим убиец
е тръгнал в обход. 

Изпълва със страх
душите човешки.
Отчупва парчета
от този живот. 

Светът ни се срути
тази година,
с начало прокобно -
ще има ли край.

 

Невинни жертви
болестта не подмина,
в цяла Европа,
в далечен Китай. 

ПРИПЕВ :

Безбройни беди
светът е понесъл.
И раждал надежда
в най-тежкия час.

Във вяра свещена
човек се е врекъл.
И той устоява
на злото с кураж.  (2 пъти)

Пустеят гнезда,
потоци пресъхват.
Старици
провесили сухи ръце.

В последната
своя  зима издъхват
и чезнат в земята
с черно лице.

Светът е притихнал
с улици пусти.
Уплахата сее
навсякъде глад. 

Прошепва си всеки
с бледи устни:
Дано лошото, Боже,
да е назад. 

ПРИПЕВ: (2 пъти)