Пловдив има нужда от 113 млн. лева, но консенсусът за проектите е далече

  • от Благовест Андонов
  • 12:55, 13.05.2021

Повече от четири часа продължи общественото обсъждане за намеренията на Община Пловдив да изтегли дългосрочен дълг. Кметът Здравко Димитров и целият му екип отговориха на въпросите на над 30 политически дейци и граждани, вместо отговори обаче изникнаха още повече въпросителни.

11-те проекта, за които Община Пловдив мисли да получи финансиране по ФЛАГ с лихва от 0,3 до 0,6% през целия период на връщането, бяха представени пред присъстващите в залата. Единомислие имаше от всички, че по-голямата част от тези проекти, трябва да се осъществят, но такова дали те трябва да се финансират през този инструмент – не, пише TrafficNews.

Това, което стана ясно е, че след подписването на договора Община Пловдив ще започне да получава финансиране проект по проект. С други думи – кредитната линия, ако остане за 103 млн. лева, ще се тегли след всяка процедура по ЗОП.

Зам.-кметът Величко Родопски обясни, че тези пари трябва да бъдат усвоени до 2024 година. Хипотетично, ако кредитът бъде одобрен и подписан договорът до 2022 година, Община Пловдив има 2 години, за да проведе търговете по ЗОП и да стартира строителството.  

Повече от ясно е, че тези обекти не могат да се построят за две години и в този смисъл влизаме в хипотезата, че до края на мандата може да имаме избрани изпълнители за всички тези обекти, но следващият кмет ще започне да строи. Тогава ще трябва да се направи анекс към договора за удължаването на сроковете, но не е ясно дали ще има промяна на условията.

Един от гражданите обърна внимание в предходни години, че само една улица в Пловдив, ако бъде затворена, както бе случаят с „Гладстон”, „Васил Априлов” и други големи ремонти – целият град се парализира. В този смисъл новият кмет ще трябва да реши изключително сложен ребус, за да усвои парите и да направи така, че градът да не бъде парализиран.

Отново зам.-кметът Величко Родопски заяви, че данъци няма да бъдат вдигани заради кредита. На практика и това е ненужно, тъй като гратисният период е 36 месеца, като отново идваме до момента, в който следващият кмет ще трябва да реди бюджета, когато започне да изплаща кредита.

Проектите и целесъобразността им

Повече внимание за хората и по-малко за автомобилите – това бе духът в голяма част от изказванията. Гражданският активист Павел Начев заяви, че Пловдив има нужда от този заем, тъй като условията по кредита са изключително изгодни. Той обърна внимание, че има важни проекти за връзки между районите – Модър-Царевец, нов мост над река Марица и ул. „Кукуш”.

„Има една празнота,  която е чисто идейна. Предвидени са инвестиции за колите, но не и за хората. Липсват инвестиции за паркове, велоалейната мрежа, градски транспорт и нови пешеходни  участъци. Имаме нужда от нови паркове, особено в местата, където се застроява интензивно”, заяви Начев. Той напомни, че Пловдив има нужда и от инвестиции в културното наследство, като направи предложение пари да бъдат дадени за кино „Космос” и Форум – Юг и Изток.

Зам.-кметът по култура  Пламен Панов пък се включи със свои предложения в обсъжданията, които бяха различни от предложените от останалия екип на Зико.

„Всеки един от проектите е важен и има своята добра аргументация защо трябва да бъде направен. Истината е, че културните обекти не са толкова забележими в този заем. Длъжен съм, като зам.-кмет по културата да направя формално предложение – изключително конструктивно, за включването на два проекта. Това е Форум – Юг и Изток за 2,4 млн. лева, както и кино „Космос”, чиято реконструкция и обзавеждане ще бъде около 5 млн. лева”, каза Панов.

Районните кметове също направиха своите предложения. Кметът на „Централен” Георги Стаменов заяви:
„Всички тези обекти са важни за хора, които живеят около тях и ще ги използват. Моето колебание е едно единствено и то е за пробива под Водната палата. Смятам, че ако се реализира „Марица – Север” ще намалее тежестта по „Марица – Юг”. Трябва  да има баланс в един заем. Моето предложение е тези 9,2 млн. лева за пробива под Водната плата да отидат – 5 млн. лева за ремонт на вертикални планировки на всички детски градини и ясли в Пловдив, както и 4,2 млн. лева за възстановяването на символите на Пловдив – хълмовете”, каза Стаменов.

Кметът на район „Западен” Димитър Колев предложи да се изгради пътят между Прослав и Коматево, който е изключително важен и ще даде нова пътна връзка между няколко квартала. Другото предложение на Колев бе да се изгради лесопаркът от 660 дка край Гребната база, който да бъде по примера на Лаута.

Слави Георгиев се изказа остро относно намеренията на Общината за кредита. Той заяви, че се дават едни проекти без да е ясно защо е тази цената, както и няма никакви анализи относно те какъв ефект ще имат върху трафика на града.

„ С този заем ние казваме на кварталите – вие няма да се развивате. Ние не инвестираме никакви средства по райони, за вътрешноквартални улици, никакви средства за паркове, а ще дадем всички пари за имагинерния вътрешен ринг”, каза независимият общински съветник.

В защита на проектите

Освен екипа на Здравко Димитров, който защитаваше проектите,  в подкрепа на намерението се обявиха и няколко общински съветници и сдружението „Бизнесът за Пловдив”. Константин Георгиев и Цветелин Цоневски от „Кауза Пловдив” заявиха, че тези дейности биха спомогнали за разтоварването на трафика и развитието на града.

Друг, който се изказа в защита на заема, бе бизнесменът и съветник от ВМРО Владимир Кисьов.

„Искам да кажа нещо като предприемач,  бизнесът в града апелира да се случват тези хубави неща. Всички знаем, че пътищата са кръвоносна система на икономиката. Друг е въпросът кои трябва да са проектите, които да са приоритетни. Искам да поздравя тази администрация, че има смелостта да предложи тези проекти, като те не са на парче и ще отпушат кардинално града”, каза Кисьов.

Любозар Фратев, който бе като представител на бизнес сдружението, заяви, че подкрепят тегленето на заема.

„Той е за капитални вложения, които са за десетилетия напред. Във всички разчети, никой не оценява цената на изгубеното време. То не може да се спести, депозира, то може само да се използва и изгубва.Губенето на 1 час от живота всеки ден в задръстване е 3 години от живота на един човек. Правенето на инфраструктура е много добро”, каза Фратев.

Финансирането

В залата се чуха и доста мнения относно целесъобразността на заема. Бяха дадени примери с други градове в страната, където правителството дава десетки милиони.

„Взимайте палатка и пред Министерския съвет да искате пари за Пловдив, ако трябва, ще се редуваме, но това е по-добре, отколкото да се тегли най-големият заем, откакто я има Община Пловдив”, заяви местният лидер на БЗНС Илия Зюмбилев. Той напомни, че на Варна са дадени над 80 млн. лева за направата на бул. „Васил Левски”.

Зам.-кметът по финанси обясни, че задлъжнялостта на Пловдив е под 30 млн. лева, като тя е съпоставима с общини като Поморие и Созопол. Той даде пример с Варна и Бургас, където имат кредити за над 100 млн. лева, а в София са над 660 млн. лева.

Здравко Димитров напомни, че правителството отпуснало доста средства през последните години, като даде пример със стадионите, пътят Пловдив – Асеновград, Околовръстното шосе, както и бъдещия му нов лъч.

„Ако кредитът бъде изтеглен, то парите от капиталовата програма ще отидат именно за паркове, вътрешнокварталните улици и другите дейности, тъй като ще се освободи ресурс", изтъкна Зико.

След общественото обсъждане от администрацията ще решат дали да направят корекции по проектите, които са дадени. След това предстои и най-трудната част – входирането и гласуването на заема в Общинския съвет. Това може да се случи до няколко месеца и ако Община Пловдив има зелена светлина, то може да се пристъпи към сключването на договора с ФЛАГ.

Обектите, които са предложени от кмета Здравко Димитров, са 11 на обща стойност от 103 млн. лева. Отделно Община Пловдив смята, да изтегли още 10 млн. лева за техника за „Чистота” и „Паркове и градини”.

Сред проектите са „Модър-Царевец”,  пробивът под Водната палата, изграждане на нов мост над река Марица, реконструкцията на улиците „Хаджи Димитър” и „Царевец”, цялостно облагородяване на бул. „Марица – Север”: