Къщата на арх. Йосиф Шнитер: Много собственици – малко стопани

  • от Виктория Петрова
  • 18:27, 04.09.2020

Да притежаваш къща, проектирана от изключителен архитект, с дълга и цветна история, това е повод за гордост навсякъде по света. И отговорност! Българската действителност обаче е друга и пример за това е къщата на Куцоглу на ул. „Гладстон” 12, сътворена от арх. Йосиф Шнитер. Само за няколко години красивата сграда сменя на няколко пъти собствениците си и по-лошото е, че - вместо да ѝ вдъхнат живот, те позволиха да се превърне в руина и накрая - дали с помощта на техника, или с намесата на природата, тя бе заличена от културната карта на Пловдив. Задължението за преизграждане е компромис, който просто ще запълни дупката и ще ограничи инвеститорите да си вдигнат, каквото им хрумне в защитената зона.

Как се стига до това една красива сграда, в чиито стени, украса и пространствени решения е вграден геният на велик архитект, белязал с таланта си най-емблематичните места на Пловдив?

Хронологията започва с продажба на къщата от цели 31 наследници. Това се случва преди три години. „Неокор Билдинг“ ЕООД се сдобива с имота, а сделката е уредена на 08.08.2017 г. от Светослав Митов. Той го взима чрез договорна ипотека на 24.10.2017 г.

Още на следващата година новият собственик задвижва процедурата – изготвен е проект от арх. Румяна Пройкова, според който фасадата на красивата Шнитерова сграда ще бъде съхранена. Документацията извървява успешно дългия път в администрацията – държавна и местна.

В крайна сметка на 6 юни миналата година – вместо да бъде изпълнен проектът, изкорубената отвътре сграда рухна.

Така от ръцете на наследници, инвеститори и строители историята на къщата на Куцоглу влезе в документите на прокуратурата. Започнаха следствени действия за установяването на вина, намеси се Министерство на културата и районна администрация и под отговорност бе подведена прокуристката на фирмата на Светослав Митов – Вероника Иванова.

Действията на собственика обаче продължават, въпреки че прокуратурата разследва. В началото на февруари тази година 37-годишният Митов учредява нова ипотека. Само четири месеца по-късно продава имота, в който сградата вече е съборена. Това се случва на 6 юни. „Неокор Билдинг“ ЕООД /Светослав Йорданов Митов/ продава терена на „Пи Билдинг 2020“ АД.

Акционерното дружество е основано на 11 юни 2020, само няколко седмици преди да закупи терена, което логично означава, че е създадено ad hoc за тази сделка. Капиталът му е в размер на 50 000 лева, разделен е на 500 акции с номинал 100 лева. Мажоритарен дял /99%/ държи 65-годишният пловдивчанин Тодор Костадинов, който зад гърба си има едно дружество в ликвидация /“Гагов и Костадинов“ ООД/. Миноритарен съдружник с едва 5 акции пък е 74-годишната Валентина Татарова, също пловдивчанка. В Борда на директорите са двамата акционери и 71-годишният Ненко Татаров. Интересен факт е, че Татарови имат друга фирма „Ваип-88“, чийто актив е са части от една изключително интересна сграда на ул. „Иван Вазов“ 33. Обектите, собственост на дружеството там, са оценени на над 690 хиляди лева.

По-любопитното е, че именно тази сграда – проектирана през 1923 г. за жилище, книжарница и склад за Артур Фернандес, станала тютюнев склад през 1937 г. и днес по-известна като Верона Сити Резиденс – е липсващо звено между продавачи-купувачи на къщата на Куцоглу на „Гладстон“ 12. През 2009, дружество "ПАЛАС - 27" ЕООД, което към днешната дата е в несъстоятелност след задлъжняване към кредитори, контрагенти и държавата, става възложител на един знаков проект „Verona city centre & residence“. Зданието, особено в „сграда А“ с лице към „Иван Вазов“, е преобразено по проект на арх Румяна Пройкова. Дружеството „Палас-27“ е собственост на Вероника Иванова, която е подведената под отговорност за събарянето на шедьовъра на Шнитер на „Гладстон“ в качеството ѝ на прокурист на дружеството „Неокор Билдинг“. Собственикът на „Неокор Билдинг“ Светослав Митов пък по това време е управител на дружеството на Иванова. С други думи – Светослав, Вероника и Татарови държат имоти в сградата на „Иван Вазов“ 33.

Прехвърляния, продажби, разследване, институции, собственици, инвеститори - все хора и действия, които не доведоха до нищо друго, освен до факта, че Шнитеровата сграда е в историята. И макар да има вероятност виновните да понесат отговорност за действията си, това няма да промени печалната истина, че в Пловдив - града с красива история, с невероятна архитектура и култура, много по-често се говори за паднали и съборени паметници на културата, отколкото за такива, които са пример за добра реставрация. Докога - никой не знае.