„Министерство на културата ще има три основни приоритета – достъп до култура, качествен културен обмен на международно ниво, както и опазване и възползване от богатото културно-историческо наследство”, обяви министър Атанас Атанасов по време на първата си среща с медии и представянето на политическия кабинет на МК.

Той призна, че изпитва огромно вълнение и отговорност от всичко, което предстои , и изрази дълбоката си вяра в богатството на българската култура. В нея той вижда не просто славно минало, но и потенциал за бъдеще.

„Разчитам на заразното добро и здравия разум, на силата на всеки един да превъзможне собственото си его в името на общата кауза. Ще променим контекста, който в момента е мрачен – омаловажаването на творческите професии, ковид кризата. Важно е да върнем българското изкуство там, където му е мястото”, каза Атанасов.

Министърът на културата подчерта, че процесът няма да е лек,, ще изисква смяна на гледни точки, много висока професионална експертиза, баланс между решителност и търпение, прозорливост. Но най-вече ще изисква поглед към един по-широк и по-далечен хоризонт,  „защото плодовете, които  посеем днес, ще ги берат следващите поколения”.

Атанасов си направи и визитка: „На 31 години съм, семеен съм от 2 години, жена ми е българка. Завърших актьорско майсторство в САЩ в колежа Уитман. Моето заминаване никога не е било бягство от България, а пътешествие и шанс да трупам, опит, знания и умения, които да използвам след това в родината за по-добро. Мисълта за завръщането тук ми е давала сили и кураж. Никога не съм прекъсвал връзката си с България”. После благодари на екипа си и даде думата на всеки от зам.-министрите да разкажат за ресорите си.

 „Аз ще отговарям за сценичните изкуства, българското кино, училищата по изкуства, Закон за авторското право, Националния дарителски фонд „13 века България” и НДК.  С колегите установихме, че хоризонтално нещата често ни се преплитат, добре взаимодействаме”, каза зам.-министър Весела Кондакова. Тя си пожела съвсем скоро културата на България да бъде в подем.

Кондакова подчерта, че е наясно с проблемите на българската киноиндустрия. „В края на миналата година бе създадена нарочна събирателна сметка, в която бяха прехвърлени 18 млн. лева, отделени за бг кино. Тогава гилдията не успя да се възползва от тези средства, но сега Националният филмов център работи много интензивно, въпреки трудностите, които новият закон за киноиндустрията предизвиква.

„Моите ресори ще са всички библиотеки в България , читалищата, международното културно сътрудничество, международни програми и проекти, Национален фонд „Култура”. През 11-те културни центрове в чужбина ще работим по-активно за популяризирането и представянето на българската култура извън граница. Българските читалища са уникални като формат. Те са възникнали преди да я има българската държава. Създадени са от местните хора и са единствената културна инфраструктура, която покрива цялата страна. В последните седем години се занимавах със социално предприемачество или казано по-точно прилагането на опита на бизнеса за постигането на социални и културни цели. Искам да използвам опита на бизнеса, за да печелят читалищата без да се комерсиализират, да не разчитат само на държавата”, каза другият зам.-министър Юрий Вълковски.  Той подчерта, че в мрежата на читалищата има какво да се промени, защото има много активни читалища, но и ма и такива, които са като „спящи клетки на Алкайда” и трябва да бъдат събудени.

Преподавател в УАСГ, културен предприемач и експерт от служебния кабинет новите зам.-министри на културата?Предстои имената им да бъдат обявени

Вълковски коментира и темата за партньорството със Северна Македония.

„Това е правителствен приоритет, както и за културното министерство. Вярвам, че работната група за култура и наука има най-голям потенциал, защото резултатите ще бъдат разбрани от всички граждани”, каза още Вълковски.

Арх. Бойко Кадинов – третият зам.-министър на културата, поема ресор  „Опазване на недвижимото културно наследство”, както и програмата за капиталови разходи на ведомството.

„Учил съм в Академията за изящни изкуства в Париж, после и ВИАЗ. Правил съм много проекти на сгради за култура. Може би затова приех и поста в МК. Идвам от практиката, но ще вляза в министерството като архитект и ще изляза оттам като архитект. Ресорът ми е свързан с много важна мисия. Ние продължаваме да живеем в миналото без да осъзнаваме, се от него можем да извлечем не само радост в настоящето, но и бъдеще. Ще инициирам промени в Закона за културното наследство. Искам частта за недвижимото културно наслество, касаеща работата на НИНКН, да бъде нова. Да стъпи на добрите международни практики. Тези промени трябва да дойдат на експертно ниво от архитекти, конструктори, строители, реставратори. Ще поискам промени и в Закона за устройство на територията, както и авторското право. Ще настоявам за Закон за архитектурата – най-сетне трябва да се гарантира, че това, което ни представят, ще бъде и това, което ще бъде реализирано”, каза проф. Кадинов.

Той допълни, че е важно да има и действащ Закон за меценатството, който е един от инструментите за подпомагане на културата. Кадинов заяви, че се надява в рамките на тази календарна година тези законодателни инициативи да бъдат подготвени.

Министерство на културата или Министерство на мълчанието има България?Близо месец след като се закле, Атанас Атанасов дори няма пълен политически кабинет, няма смисъл да питаме за работата му